Ето че часовете свършиха. Куки влезе в кабинета и завари Техьонг с кутийка хапчета . Изпи две и прибра бързо кутийката след, което се усмихна и го покани да влезе.
- Здравейте - каза тихо Куки и седна на чина най-отпред
- Здравей... Та кое не разбираш?
- Всичко... - Техьонг се засмя и го погледна
- Тогава ще започна от началото съгласен?
- Да ...
Техьонг седна до него и започна да обяснява . Куки изтърва химикалката и се наведе да я вземе, но разбира се Техьонг също имаше рефлекси и се наведе . Удариха леко главите си.
- С-съжалявам - Каза Куки и взе набързо химикалката след което я остави на чина.
- Няма нищо - Техьонг се засмя и продължи да обяснява.
На Куки му дойде в повече. Подпря главата си на едната ръка и вратът му се оголи целия. Техьонг погледна за миг вратът му, но бързо върна погледна си на учебника. Техьонг сложи ръка на устата си защото беше тръгнало малко кръв успя да го прикрие и Куки не забеляза нищо. Мина се време и се стъмни.
- Ще те изпратя...
- Не няма нужда - Каза Куки докато събираше нещата си
- Напротив аз съм ти учител и не мога да те оставя ето така да си тръгнеш...вън е тъмно... Аз все пак съм отговорен за теб.
- Добре - примири се Куки.
След 15 минути вече ходеха един до друг, а Куки само се обаждаше за да каже на къде да ходят . И двамата мълчаха... Разбирам ги какво може да си кажеш с учител?
- Обичаш ли вампири- каза Техьонг, а Куки се усмихна
- Да обожавам ги!
YOU ARE READING
The Vampire
FantasyКуки се мести в нов град. Запознава се с много нови хора в училище. Но ще се влюби в човек( или по скоро нещо необикновено), който ще обърне живота му с надолу главата....
