Гласовото съобщение е изпратено на 5 Март 2012 г., в 15:38ч.
"Здравей, Стив! Така, днес видях няколко хора, които са публикували на стената ти във Фейсбук, казвайки, че им липсваш и че се надяват да се оправиш и бла бла бла.Що за глупости, а? Виждала съм ги в училище и никой не го е грижа за теб! И тогава, те се държат толкова мило в шибания Интернет. Преструвайки се, че ги е грижа за теб пред хората..."
Тя си пое дълбоко въздух.
"На мен ми пука. Това е причината, поради която все още правя това. Мен ме е грижа и затова не оставям нищо на стената ти, за да го види целия свят. Искам само ти да го видиш. Ако им пукаше, те нямаше да показват подобни неща на други хора. Не си ли съгласен, Стив...?"
YOU ARE READING
100 voicemails
Short StoryСлед автомобилна катастрофа, седемнадесетгодишният Стив Карлтън, изпада в кома. Когато се събужда след няколко месеца, той страда от временна загуба на паметта. През това време, започва да преглежда съобщенията и гласовите съобщения на телефона му...
