WarCraft (1/4) - Денят на дракона

Глава 14

Крас заспа дълбоко. По-дълбоко — отколкото някога преди — дори от времената, когато бе новоизлюпено драконче. Потъна в сън, който беше близо до онзи вечен покой, от който дори най-могъщият завоевател не би могъл да се събуди. Всеки изминал миг го доближаваше все повече до сладкото забвение, от което нямаше връщане.

И докато спеше, магьосникът сънуваше.

Първите видения бяха неясни, обикновени образи, които скоро бяха последвани от по-ярки картини. Крилати фигури пърхаха наоколо, сякаш разпръснати в панически ужас, а обликът им понякога бе драконов, понякога човешки. Призрачната фигура на облечен в черно мъж му се подиграваше в далечината. Дете тичаше, лъкатушейки по облян от слънцето хълм... и изведнъж се превърна в порочно създание на злото.

Макар че спеше дълбоко, Крас се размърда неспокойно, обезпокоен от тези сънища. Но след това потъна още повече и навлезе във владенията на пълния мрак, който го обгърна и успокои.

И в тези владения един тих, но заповеден глас се обърна към отчаяния магьосник:

„Ти си готов да жертваш всичко заради нея, не е ли тъй, Кориалстраз?"

Устните на Крас се раздвижиха, за да отронят отговора:

„Бих пожертвал дори себе си, ако с това ще върна свободата й..."

„Горкичкият лоялен Кориалстраз..." — Една фигура се оформи в мрака. Движеше се и се променяше с всеки дъх на спящия магьосник. В съня си, носещият се в пространството, Крас се опита да я хване, но тя изчезна точно преди да я достигне.

В съзнанието му това бе Алекстраза.

„Ти се плъзгаш все по-бързо и по-бързо към вечната почивка, неустрашими. Има ли нещо, което би желал да ме помолиш; преди това да се случи?"

Устните му отново се раздвижиха:

„Само да й помогнеш..."

„И нищо за себе си? Чезнещият ти живот, може би? Тези, които имат дързостта да пият до смърт, би трябвало да бъдат възнаградени с пълен бокал от най-хубавото вино..."

Мракът сякаш го привличаше към себе си. Крас откри, че му е трудно да се съсредоточи. Изкушението да се предаде и да приеме успокояващото одеяло на забравата се засили.

Все пак той се насили да отговори:

„За нея. Всичко, което искам, е за нея".