Любов ,
Хмм ако се замислиш това е най-прекрасното чувство ,
Но и най-ужасното .
Може да те накара да летиш на седмото с всички пеперуди на този свят , Да плуваш в океана с всички малки рибки , да си в градина с прекрасни червени рози или на Луната с еднорози . Тя те кара да се чувстваш жив , превъзбуден и щастлив независимо от всичко случващо се около теб .
Всичко е мъртво и не съществува , освен любимия . Той е всичко , което очите ти виждат . Усмивката му оправя деня ти , кара те да се усмихнеш съшо , разтапя те като сладолед през топкоъо лято . Уговорената среща с него не излиза от мозъка ти . Само това как ще го прегърнеш , целунеш и усетиш те изяжда от вътре докато часа на желаното виждане не дойде . Или когато нямаш търпение часа да свърши , за да излезеш да видиш човека , който е бил през цялото време в съзнанието ти . Как ли е ? Какво ли прави сега той ? Дали си мисли за мен ? Или пък не ?! Всичко това е в главата ти , когато не трябва . Но когато излезеш на коридора и го видиш как се усмихва , пеперудите политат рязко в стмаха ти , сърцето ти затуптя вс , ръцете ти затреперват, краката ти се подкосяват , бузите се зачервяват , а зениците ти получават формата на сърца . Това чувство е прекрасно , повярвайте ми от опит го знам, но ако после то бъде споделено от обекта на вашето внимание . Иначе следват безсънни нощи , самоубиди , сълзи и прорязваща болка в стомаха и сърцето . Както казват всички ще го преживееш , да така е , но е трудно .... много трудно . Продължаваш да си мислиш за него, да пишеш името му по чина , на последния лист от тетрадката , на ръката си и продължаваш да си представяш какво щеше да бъде ако бяхте заедно . Много е болезнено , но трябва да си силен , за да може да оцелееш .
