Нашият герой - Асенце се запъти с дядо си към кея. Той с дебилна усмивка крачеше по камъните. С филия суй леб в ръка Асенце...
.
.
.
.
.
.
Продължи да яде.
Той си хвана една риба, по- голяма от косата му. Той я кръсти Грухчо.
Грухчо цапна лицето на Асенце и скочи с думите:
-Алах Акбар
Асенце се хвърли в реката....................шегувам се..........само във въображението си той се хвърли доброволно,иначе падна..... :3
Милият той :((
Не можа да улови Грухчо......
pray for asence!
Та нашият герой измисли най - алтернативния метод за измъкване от реката.......той потъна ;-)
След минута дядо му уплашен се затича..............................към буркана с кисело зеле.Помисли си,че някой го е откраднал.Успокоен той отвори киселото зеле и го хвърли в реката,за да подмами рибата. След секунда се подаде нещо.Това беше Асенце :000
Той бе уловил буркана с киселото зеле :0
Той беше герой
Той спаси буркана :')
След секунда дядо му горд от това че е отгледал герой..............го хвана за косата и го натика в колата .
Асенце с дебилна усмивка се смееше по пътя,а Грухчо.......е него скоро ще го видим във фурната ;)
YOU ARE READING
Biserite na Asence
PoetryТук в тази книжка ще прочетете едни от НАЙ - ДОБРИТЕ бисери на Асенце. Предупреждавам,че не се препоръчва за деца НАД 18 годинки.
