сбогом

243 52 1
                                    

🌙

писмо [#19]

скъпи джемин.

обещай ми нещо.

обещай ми, че няма да-

___________________

моливът падна от ръката на ронджун, докато усещаше как тя се вцепенява. познатото му чувство мина през гърлото му със скорост, която никога преди не беше изпитвал. тя го насочи надолу към пода със силен трясък. гърбът му се изви, докато течността излизаше от устата му. без венчелистчета, без цветя. само тръни покриваха собствената му тъмночервена кръв.

беше уплашен.

наистина уплашен.

стените наоколо се приближаваха все по-близо до неговото слабо тяло. той погледна снимката на него и джемин, която стоеше на нощното шкафче. страховете му изчезнаха и усмивка се появи на лицето му. никога нямаше да довърши последното писмо, така че той нежно го изрече, преди стените да го смажат и всичко да стане черно.

"обещай ми, че никога няма да се обвиняваш за смъртта ми."

"обичам те, джемин."

и когато душата на ронджун напусна тялото му, горещата любов към джемин - също.

petals | renmin || bg translationWhere stories live. Discover now