Love at first sight [VKOOK]

いち

-

Бе обикновен пролетен ден. Цветята бяха разцъфнали и по улиците на Сеул се долавяше тук-там техният прекрасен мирис. Зимата най-после бе отминала и хората бяха в добро настроение. Включително и собственикът на малко магазинче за различни украси и сувенири. В квартала,където се намираше магазинчето,момчето бе познато на хората като Техьонг.

Той бе млад и добре изглеждащ. Имаше дълбоки кафяви очи,в които човек можеше буквално да потъне. Косата му също бе тъмно кафява,идеално пасваща си с очите му. Тялото му бе стройно и извивките му бяха добре изразени. Мечтаното момче,нали?

Техьонг бе общително момче,но често затъваше в работа покрай магазина,на който бе собственик,и рядко му оставаше време да излиза с приятелите си или да се забавлява с котката си у дома. Почти всяка вечер се прибираше уморен и отегчен от поредния работен ден.

Но днес може би късметът беше на негова страна. Камбанката над вратата на магазинчето иззвъня,известявайки,че нов клиент е влязъл. Когато брюнетът вдигна погледа си от отрупаното с документи бюро,той съзря чернокосо момче,видимо по-младо от него с широка заешка усмивка на лице,което гледаше към позицията,на която вече стоеше младият собственик.

-Здравейте! Как мога да Ви помогна? - Попита брюнетът учтиво с усмивка на лице.

-Здравейте! Вие ли сте управителят на магазина?

-Аз съм не само управителят,но и собственик на магазина. Някакъв проблем ли има?

-Не. Исках само да се запознаем. - Каза чернокоското,пристъпвайки напред към брюнета и подавайки ръка,но спря,когато усети,че момчето пред него е объркано. - Съжалявам. Вероятно Ви изплаших с тези внезапни думи. Да се представя - Казвам се Чонкук. Преди няколко дни взех помещението до вашето под наем,за да си направя школа по танци. И исках да се запозная със ''съседа ми по помещение''. - Каза по-малкото момче като все още заешката му усмивка не се изтриваше от лицето му.

-Оу,разбирам. Не се притеснявайте. Не сте ме изплашили. Моето име е Техьонг. Приятно ми е да се запознаем. - Каза и стисна ръката на чернокосото момче пред себе си.

След като двете момчета се здрависаха постепенно се унесоха в дълъг разговор,завършвайки с поканата от страна на Джънгкук брюнетът да се отбие в школата му,когато намери време,чернокоското си тръгна и работният ден продължи до своя край. Днес Техьонг не се прибра отегчен. Да,бе изморен,но не и отегчен. Защото имаше възможността да се запознае с такова приятно и симпатично момче,което сега му бе ''съсед по помещение'',както то се изрази.