Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
🌹🌹🌹
Понеделник, 12:44
-Хайде, Темин, хапни го.
Чонгкук всячески се опитваше да накара детето си да се храни, но все не успяваше.
-Какво да направя, за да хапнеш поне малко? От вчера на обяд не си ял, какво ти става?- Чонгкук започваше да се нервира, но не искаше д си го изкарва на детето. Все пак не бе виновно то, а ракът.
-Не искам да ям!- тросна се малкото момче, скръствайки сърдито ръце и за пореден извърна глава настрани, когато Чонгкук поднесе едно картофче към устичката му.
Но Чонгкук не се отказа. Темин трябваше да се храни.
-Ако си изядеш храната, ще ти изпълня едно желание, става ли така?- попита с надежда той.
-Духчетата изпълняват по три!- тросна се детето.
-Но аз не съм духче, така че ще бъде само едно.
-Три.
-Две.
-Четири.
-Нека са три.- най-накрая двамата решиха и Темин започна да се храни.
-Е, какво е първото ви желание, кралю?- попита Чонгкук, след като всичката храна в чинията бе изядена.
Темин се зачуди за момент, след което вдигна показалец нагоре, така показвайки, че си бе наумил нещо.
-Искам да излезем с Техьонг!
Чонгкук застина на място при споменаването на другото момче, но веднага след това поклати глава.
-Може да е на работа, не мога да му звъня и да го притеснявам.- оправда се той.
-Моля те, ти ми обеща!- лицето на мъникът придоби тъжно изражение, което накара Чонгкук да въздъхне и да извади телефона от джоба на дънките си.
