Serial Killer Academy

Глава 1

-Савана, колко пъти трябва да ти повтарям да не натискаш скапаното копче по няколко пъти?!

Савана Смит беше едно 14 годишно момиче, живеещо в големия град Ню Йорк. Беше средна на ръст с руса коса, стигаща до раменете й и очи, кафеви като бадеми. Беше геймърка. Е... Доколкото слабият процерос и скапаната видеокарта й позволяваха.

-Млъквай, Картър!-леката доза гняв се усещаше в гласа й.

Картър Евънс беше най-добрия приятел на Савана. Той беше с една глава по-висок от нея, с черна коса и зелени очи. Обичаше да се дразни с нея винаги, щом имаше с какво. Познаваха се едва от няколко месеца, а вече бяха много близки. В някои скучаи дори прекалено.

-Ти млъкни!

-Не! Ти млъкни!- изкрещя Савана. Факта, че губеше и че има много досаден най-добър приятел често влияеше на нервите й. За нейно щастие родителите й бяха навън и не й се налагаше да сдържа гневните си изблици.

-Добре де! Успокой се! Спокойствие и само спокойствие.

-Не ме познаваш, щом ми го казваш!

Какво играеха? Каквото всеки ден от няколко седмици насам. Counter-Strike: Global Offensive. Лично Савана обичаше да играе игри, включващи оръжия и убийства. Може би, защото когато беше малка играеше подобна игра на лаптопа на баща си.

-Слушай сега, защото ми писна да повтарям. Когато си с автомат и противника е близо, натискаш копчето на мишката продължително. Разбра? То само си стреля, а ти само го насочвай. Затова се казва автомат.

-И двамата знаем, че и дори да съм разбрала пак ще направя това, което аз искам.

-Инат!

-Знам.-каза русокоската самодоволно.-Но въпреки това предпочитам снайпери.

-Дано поне с тях си по-точна!-изхленчи Картър.

-Аз какво да направя, че лаптопа е скапан и играта прекъсва?

Савана се прицелваше в главата със снайпера си към нищо подозиращия противник, когато екрана на устройството рязко изгасна.

-Ам... Картър?

-Не! Мамка му!-изруга момчето.-Екранът изгасна от самосебе си!

-И при мен. Това е странно!- Савана гледаше невярващо към лаптопа си, когато на екрана му се появиха множество зелени точки. Постепенно от тях се образуваха думи, които накараха очите й да се разширят.