Serial Killer Academy

Глава 4

-Ставайте! Още не съм приключил с вас!-разнесе се кънтящото ехо на плънтия глас на Джонатан.

Тийнейджърите се бяха излегнали на различни места из салона-някой на пътеките, други на тепиха, трети на земята. Бяха твърде изморени за да помръднат пръста на ръката си, а какво оставаше да станат? Бяха във фитнес залата вече цели шест часа.

-Нима искате наказание?-попита развеселено Джонатан. До някаква степен му доставяше удоволствие да ги измъчва, особено Савана и Матю,защото го бяха изнервили.

-Какво наказание?-попита лежащия, по корем, на земята Картър.

-Имате различни наказания в зависимост колко голямо е вашето провинение.

-Например? - намеси се любопитната Савана, която използваше най-добрия си приятел за възглавница.

-Зависи какво аз реша. А аз решавам да направите още 10 обиколки на салона за финал. Хайде! Живо!

***

-Хайде! Размърдай се малко!-Савана се беше промъкнала в стаята на Картър, която се намираше точно над нейната.

-Искаш пак да ти сритат задника ли?

-Няма да ни хванат. Само ще разгледаме. Хайде!

-Не позна.

-Хайде! Хайде! Хайде! - блондинката заподскача на леглото, където най-добрия й приятел си отпочиваше мързеливо след тежката тренировка.

-Оф, Савана, как имаш сили не знам. Не можеш ли да се кротнеш и да ме оставиш намира? - чернокоското се обърна с гръб към нея, покривайки главата си с възглавницата.

-Ужасно скучен си станал. Отивам да си намеря нов най-добър приятел! - Савана скочи от леглото и се насочи към вратата с престорена нацупена физиономия и скръстени ръце.

-Да бе! Повярвах ти!-измърмори Картър под възглавницата, което накара тийнейджърката да се засмее.

Младото момиче излезе от стаята и тръгна по коридорите на тайнствената сграда. Много от стаите които беше срещнала бяха заключени, а бодигардове обикаляха отвреме навреме. Коридорите бяха така семпло направени, че единственото място, където можеше да се скриеш е в някоя стая или в много редки случаи друг коридор. Всички врати бяха еднакви на размер и цвят, както и коридорите, които бяха учудващо дълги. Савана имаше чувството, че се намира в лабиринт. Търсеше стаята на близнаците, ако изобщо бяха в една стая. Щеше да остане доволна, ако открие само единия. И още повече, ако се навие да разгледат сградата заедно. Русокоската вървеше тихо и бавно, оглеждайки се отвсички страни. Зави в друг коридор и видя врата с инициалите "НС"."Това трябва да е стаята на Ноа!" помисли си тя. Пробяга леко до вратата и вдигна ръка. Тъкмо щеше да почука, когато един глас зад гърба й я стресна, карайки я да подскочи и да изписка. Човекът зад нея се засмя.