Ужасвиил 2: Историята продължава...

5. Глава

- Това е карта! Тя ще ни заведе при убийците и може би при изчезналите, но живите ни приятели! Ще отидем там! Още сега!-каза като водач Андрю. Изглежда беше решен. Излязоха от стаята и отидоха на първия етаж, централния вход от където започваше пътя на картата.

-А сега?-попита развълнувано Матео. Той беше от тези, които не говореха много, особено ако имаме предвид, че беше от групата на Джейкъб това бе даже плюс за "шефа" му. Матео спадаше към групата момчета, отраснали без майка и баща. Умрели са в автомобилна катастрофа и затова е пораснал с баба си и дядо си. Отглеждането му с топлина и обич, не било достатъчно да запълни мястото на истинските родители. Именно липсата на родители го е подтикнало към лошия път и дружбата с Джейкъб, колкото и да не е оправдание за делата му. Осъзналите това, баба и дядо не успели измъкнат внука си от този тъмен път...

-Показва прага на входната врата.-каза Джейкъб. Той имаше ледено сърце. Беше толкова безкрупулен, че окото му не мигваше, когато причиняваше болка на някого. Да, точно така! Може да кажем, че беше нещо като мафиот в града, но не показваше тази своя черта или не беше я показал все още. Въпросът, на който отговор трябваше да знаем, е че каква беше неговата цел с идването тук?! Несъмнено кроеше и той нещо ужасно...

-Навън може да е опасно. Трябва да проверим първо. Аз ще изляза.-каза Андрю. Както всички знаете, Андрю беше най-подходящия водач, но повечето бяха доста далеч от тази мисъл. Това, че беше оцелял предния път за тях не беше знак, че и този път ще оцелее. По-скоро беше голям късмет, но дали и не беше и нещо повече, нещо по-дълбоко...

-И аз идвам.- се направи на смел веднага и Джейкъб. Един писател не би трябвало да подценява и обижда героите си, но той бе просто страхливец в костюм на смелчага и нищо повече!

Двамата излязоха през вратата. Беше нощ и духаше студен вятър. Огледаха се бавно и внимателно. Нямаше никой. Дори труповете бяха изчезнали. Всички излязоха навън и застанаха пред вратата. След внимателно оглеждане Матео видя нещо желязно като дръжка и побърза да го дръпне.Изглежда това беше добре скрита, подземна врата. Отвори се голяма дупка. По стената надолу имаше железна стълба както във каналите. Беше много тъмно и нищо не се виждаше.

-Аз отивам! Ще сляза долу!-каза Матео, извади си фенера и се приготви да слиза. Може би за пръв път в живота си, той искаше да бъде нещо много повече от един уличен престъпник, служещ на главата на мафията. Това негово решение можеше да го направи герой пред другите, колкото и да не го прави за това. Той го правеше за самия себе си. Искаше да покаже, че е повече от това, което хората виждат в него и най-вече: повече от това, което самия той вижда в себе си... Разбира се, другата страна на монетата не трябва да я пренебрегваме... Може  да добави името си в списъка на умрелите на това смъртоносно приключение...