Hurt

1 Глава

Беше Свети Валентин и отново с момичетата решихме да отидем на бар. Обикновеното бутане при момчета. Да бяхме 3. Аз, Джес, Мелиса. Накратко бяхме си кучки. Бяхме най-популярните в училище и имахме всичко. Но за съжаление скоро трябваше да заминавам за Оксфорд. Щяхме да се местим с нашите. Точно за това утре вечер Мелиса и Джес щяха да спят в нас като за последно. Излезнах от нас и там ме чакаше Джес с колата. Трябваше да минем да вземем Мел, защото ни чакаше сигурно вече 20 минути.
-Ей,кучко!-казахме си двете и се прегърнахме.
-Изглеждаш отвратително.. - каза ми Джес.
-Благодаря!! - казах аз слагайки си поредния плат червило.
-Ее, довечера ще се видиш ли с Брайс?? - попита ме Джес шеговито.
-Разбира се имаме си планове.. - подсмихнахме се и двете досещайки се.
-Ето я и Мел.
-Хайде, кучкоо идвай! - разкрещяхме се с Джес.
-Юхууу кучкии.
Тя влезна в колата. Беше се издокарала все дно отива на бал.
-Пффф, Мел за къде така..-попитах я странно.
-Ами, Хана ти ще се виждаш с Брайс, а аз със никой..
-Каквоо??
-Отиваме и ще ти намерим валентинка.. - измърморих
Бахме усилили музиката на макс докато минавахме през квартала. По пътя срещнахме Зоуи. Стара наша приятелка от '' кучките''. Стигнахме до въпросния толкова хвален бар. Слезнахме от колата и тръгнах да извадя телефона си за да набера Брайс. Трябваше да питам къде е все пак.
-Ало Брайс, къде си?
-Идвам беб до 5 минути съм пред бара.
-Добре чакам те!
Докато чаках Брайс казах на Джес и Мел да взязат и да вземат маса близо до наргилр и да поръчат нещо по-тежко от " само вино"както по точно каза мама. След 2 минути Брайс се появи.
-Здравей, красавице! Изглеждаш прекрасно! - каза оглеждайки ме от глава до пети.
-Благодаря, ти Брайс!- казах прегръщайки го.
Влезнахме и видях Джес размахвайки ръка.
-Къде е Мел? - казах, но я видях вече при някакви момчета.
-Ясно.. - казах смеейки се.
-Наясно сте, че Брайс ще плаща, нали?? - провикна се Мел от другата маса.
-Дъа! - казаха всички. А Брайс просто се усмихна неловко. Вечерта минаваше доста добре като за последна вечер. Мисля, че вече беше късно, но ми беше прекалено замаяно за да знам къде въобще ми е телефона. Просто бях легнала на рамото на Брайс и гледах Мел срещу мен изпускаща дима от наргилето. Очите ми потчи се затваряха когато щух гласа на Брайс:
-Толкова си красива докато спиш!
-Брайс.. Аз не спя!
-Хаха, добре красавице!