Идваше есента, лятната ваканция изпълнена с лудории и незабравими моменти си отиваше. Идваше време на училището и проблемите.
И ето училището почна, започна се с ранното ставане сутрин с ученето и малкото свободно време. Есента си отиде заедно с първия месец от училище. Дойде и зимата, сезонът който почти никой не обичаше... снегът се сипеше и разваляше направените за час- два прически на момичетата. Момчетата се замярваха със снежни топки и хвърляха момичетата в големите преспи.... да това беше зимата, цяла зима едно и също, докато не се появи той, момчето което ме преобърна и ми взе сърцето. Беше 20- ти ноември, няма как да забравя тази дата. Тогава се запознах с него, момчето което ме преобърна не на 180 градуса а на 200.
Вечерта докато скучаех вкъщи и се чудех какво да правя изведнъж той ми писа..:
- Здравей, може ли да се запознаем?
Аз прочетох съобщението и си казах защо пък не.
Запознахме се, намерихме общи теми на разговор и така станахме близки, тогава не изпитвах чувства, имах го като за свой брат, бях готова на всичко за него. И той беше така, непозволяваше на никой да ме нарани, винаги казваше:
- Ако има проблем аз съм до теб, ако някой те дразни ще го бием... да тези думи няма да ги забравя!
По едно време разбрах, че изпитва по- силни чувства и се отдръпнах настрани. След това съжалявах..... той си намери приятелка. Щом научих изпитах чувство което не бях изпитвала. И така вече от време на време си пишехме и се шегувахме.
Аз срещнах момче което харесвах, но не обичах и така аз поех по своя път четири месеца с човек който не обичах. В последния месец пак започнахме да си пишем и той ми каза, че се е разделил с приятелката си, аз се опитвах да ги събера отново макар, че бях разбрала, че го обичам исках той да е щастлив. Но той е инат и ми каза, че нещата няма да се получат. И така и аз се разделих с моя приятел. Мислех, че нещата вече ще се оправят, но нищо не е като по филмите.
Станахме още по- близки излизахме, той ми измисляше имена, дразнеше ме, караше ми се за цигарите казваше, че не бива да пуша и така разказах му целия си живот.
И така дойде пак лятото излизахме, събирахме се цялата компания и той и аз през цялото време си разменяхме закачливи погледи. Всички знаеха, че се харесваме освен нас... инати така.
И не след дълго аз заминах, опознах се с друго момче... мислех, че с него ще забравя тази несподелена любов, но само се залъгват. Обичах го все повече и повече, но вече нищо не мога да направя, сега изричам думи в който не вярвам казвам, че изпитвам чувства на обич, слагам фалшиви усмивки. Но всяка вечер щом си легна милия за него, чета старите съобщения и си спомням за моментите в който бяхме заедно..... да, това ми остави той- хиляди съобщения, разбито сърце и надежда. Офф любов, любов най- обичаната болка, най- силния копнеж. ❤
~~~07.09.2014г.~~~
