The dark family

*1*

Господин Картър и жена му отново се карат. Винаги е било така, още от както бях малко дете ги виждах през прозореца и на следващия ден госпожа Картър имаше рани по ръцете и специфично по лицето, но с времето свикнах на тази гледка. Какво мога да направя аз.. едно сираче оставено на произвола на съдбата. Нямам родители от както бях на три годинки. Майка ми почина а за баща ми не знам нищо, освен че инициалите му са Ч.Л. ако дори са истински.

Забелязвам, че с времето гняв расте в мен със скорост, която не мога да опиша. Превзема ме, със всеки изминал ден, гледайки случващото се в съседната къща ми се иска да връхлетя вътре и да изкарам целият този гняв върху господин Картър. Миналият ден се ядосах от нищото и си представих как чашата с вода пред мен прелива, но не се изненадах от това че всъщност преля, а че течността не беше вече вода, а кръв. Напоследък се случват такива неща около мен. Губя контрол и се осавям на гнева да ме превземе. Не знам какво ми се случва, но със сигурност не е нещо хубаво.

*НА СЛЕДВАЩИЯТ ДЕН*

Както всяка обичайна сутрин ставам, оправям се и отивам на училище. Последна година. Господин и госпожа Картър се карат, както винаги.

Заключих и се качих в колата, която притежавам вече от една година. Училището не беше далеч. На двадесет минути пеша и около десет с кола.

Ето го. Джордж Хамилтън, училището в което прекарах половината си живот. Нищо интересно не става попринцип. Нямам приятели, не съм от "известните" личности тук, но съм отличника на класа. Ако не поддържам висок успех, няма да мога да взимам стипендия а основно това са парите, на които живея.

Днес обаче късметът не е на моя страна. Още с влизането Стейси Барън реши, че случайно ще си разлее кафето върху така бялата ми блуза.

-Гледай къде вървиш.. откачалка-тя и приятелите ѝ започнаха да се смеят, но на мен не ми беше изобщо забавно. Стейси ме тероризира още от девети клас и най-лошото е ,че веднъж бяхме приятелки. Най-добри при това, но славата се обади на вратата на ѝ и тя я прие независимо , че така предаде мен. Не се стърпях и си представих как косата и гори, но забравих че нещата напоследък стават точно така както си ги представям и косата на момичето, стоящо отляво ми се запали. Тя започна да крещи а другите ученици покрай нас ме погледнаха стреснато и отстъпиха две крачки назад. Стреснах се, станах и избягах. Тичах колкото се може, по-надалеч и тогава я видях. Сградата която търсех с години наред. Сградата, която щеше да промени начинът ми на живот.

*авторска бележка*

Какво мислите за глава номер едно. Надявам се да я харесате и да следите историята още от самото начало. Обещавам, че ще качвам по две нови глави на седмица. Специфично Четвъртък и Понеделник. Моля да разпространите The dark family и да гласувате, коментирате и да ме последвате.

Благодаря.