Училище за различните

Глава II

=на сутринта=

ГТЮ
-Юн, събуди сее!! Ще закъснеем!!ЮН! ЮН!-крещи Селина.
-Будна съм де... Добре ставам...Колко е часа?  -казвам сънено аз.
-7:50-отвръща Селина.
-МОЛЯ?! -викам и ставам рязко за да се облека. След това поглеждам часовника и пише 7:00.
-СЕЛИ ЩЕ ТЕ УБИЯ! -изкрещявам аз
-Нямах избор Юн... Съжалявам. -казва Селина
-Не мога да ти се сърдя. -казвам като се усмихвам.
*Юн си взима душ и се оправя*
-Сели, готова съм. Хайде да тръгваме! -казвам аз.
-Добре. -отвръща Селина.

~на път за училище~

*Хота среща Юн и Селина и отива при тях*
וАвторска бележка-Хота е леко антисоциален и всички ги е страх от него.•×
-Момичета, добро утро! -казва Хота.
-Добро утро Хота! -отвръщаме двете със Селина.
-Може ли да съм с вас?
*двете момичета се споглеждат*
-Добре! -казваме в един глас.
*цари тишина докато влязат в стаята*

=малко по-късно=

*Селина отива до тоалетната за да си оправи грима. В същото време Хота заговаря Юн*
-Хей Юн, ъм... Може ли да те питам нещо? -казва Хота.
-Да, питай. -отвръщам аз.
-Ами... Днес свободна ли си да излезем? -пита леко изчервен.
/Моля?! Т-това да не би да е среща??.... А-ами.. Ще приема. /
-А-ми да. Свободна съм. -отвръщам аз
-Д-добре, чакай ме в задния двор. -казва Хота и се връща на мястото си.
*Селина влиза и си сяда*
-Юн... Защо си червена? -пита Селина
-К-какво?! -очудвам се аз
*Селина се обръща към Хота*
-Хота и ти ли? -пита тя
-М-моля?! -казва Хота.
-Какво е станало между вас докато ме нямаше?
-Н-нищо!! -отговорихме двамата в един глас.
-Ох както и да е.
*в същия момент звънеца бие*

=след часовете=

-Сели, аз ще се прибера по-късно. -казвам на Селина докато си прибирам нещата.
-Хм... Добре. -казва подозрително Селина.

~5 минути по-късно~

*Хота чака Юн в задния двор,той се е качил на едно дърво. Юн отива под същото дърво*
-Хей, тук горе! -казва Хота.
-О здравей, защо си там горе?? -очудих се аз.
-Ами винаги идвам тук,когато искам да се разсеям.-отвъща той.
-Ясно.. -казвам аз.
-Искаш ли при мен? -попита ме той
-А-ами... Как??  Аз не мога да се катеря? -казвам аз.
-Дай си ръката! -казва като ми подава неговата.
-Д-добре. -казвам плахо като приемам ръката му.
/Колко е топла.... Приятно е. Той... Не е лош... Защо ли всички се боят от него и всички му правят път... /
*Хота издърпва Юн и когато е над неговото ниво... *
-АА!! ПУСНИ МЕЕ!! -почнах да викам.
-Сигурна ли си, че го искаш? -казва Хота с усмивка.
-МОЛЯ ТЕ САМО МЕ ПУСНИ!! -казах аз.
-Добре. -казва Хота
*в същия момент Хота я пуска в скута си. Юн е  шокирана *
-Хо-Хота!? -започвам да заеквам аз..
-Какво?  Изплаши се, че ще те изтърва ли? Не, няма. Ние вампирите не изтърваме нещо толкова красиво.-казва Хота с широка усмивка.
*Лицата им са на сантиметри едно от друго и точно когато устните им са на милиметри разстояние, Хота се спуска към врата ѝ и започва да го целува и изведнъж си забива зъбите в него. Юнсун иска да се отдръпне от него и го бута, така и двамата падат от дървото*
-Ауч.... Това заболя.. -измрънква Хота.
-Съжалявам... -казвам и бързо се изправям и почвам да бягам към женското общежитие.

~пет минути по-късно~

*Юн е в стаята си и Селина вижда следите от зъбите на Хота*
-Юн... Какво ти е направил Хота? -пита ме тя.
-Откъде разбра, че бях с Хота?? -питам аз
-Следите по врата ти.. Само вампир оставя такива следи. Казвай какво стана! -казва Селина.
-Ами... -започвам аз.
*Юн разказва всичко на Селина*
-Ох боже утре ще го пребия.... -казва Сели ядосано.
-Не е проблем стигаа!! -казвам аз като се опитвам да я накарам да се успокои.
-Ама той можеше да ти посегне... -казва притеснено тя.
-Той не е такъв.. Не би ми причинил нещо лошо. -казвам аз
-Оф добре... Ще му се размине този път. -казва Селина.
-Хей Сели...-викам към нея.
*Юн мята възглавницата си към Селина, а тя хвърля нейната към Юн. И така двете момичета се бият, след това се веселят. По-късно и двете момичета си лягат*