На следващия ден повреме на час телефонът ми извибрира. Когато го взех видях, че Jimin се е сетил за мен. Опитах се да не се усмихна, но не ми се получи.
Jimin: Хей, добро утро, сладурче.
Y/n: Хейй.
Jimim: Как си, как върви училището?
Y/n: Миии добре съм, а училището бива..ами при теб как е?
Jimin: Добре е.
Y /n: Къде учиш?
Jimin: Аз не уча.
Y/n: Ами тогава на колко си?
(вече започнах да се притеснявам, защото наистина може да се окаже педофил).
Jimin: Амиии..... 95 набор съм.
Y/n: 23?
Jimin: Дам, тази година правя 24..
Y/n: Тъкмо започнах да си мисля, ме си някой педофил.
Jimin: От къде знаеш, че не съм. Може да те излъжа?
Y/n: Хмммм, прав си. Прати снимка
Jimin: Съжелявам, но немога
Y/n: Защо?
Jimin: Просто немога за сега. Обещавам ще ти пратя скоро.
Y/n: Малко ме притесни, но добре ще изчакам.
Jimin: Благодаря ти за разбирането. Аз обаче трябва да ида да свърша нещо.
Y/n: Еее добре.. Чао тогава
Jimin: Чао, сладка.
______________________________________
YOU ARE READING
When we met
FanfictionМислите ли че едно грешно съобщение може да промени живота Ви. Ако бяхте попитали Фаби и Джимин преди няколко месеца: Не, но сега всичко е различно, те са различни.
