II

148 15 1
                                    

Гл.т. Галин
*телефон звъни*
- Ало? - вдигнах телефона. Беше едно момиче от класа, какво пак искаше? Тая не разбра ли, че не съм хетеро?
- Здрасти, Галине, искаш ли да излезем?
- Амиии, добре. Имаш ли някакви идеи?
- Да отидем на кино? Дават в момента един много готин страшен филм. Искаш ли?
Да да, тая веднага ще ми се лепне отгоре като някой глист още на първата страшна сцена.
- По-скоро не.
- Ами някъде да отидем да танцуваме?
Да да, тая при първата бавна песен ще ма грабне като кръвожаден орел и няма да ме пусне.
- Знаеш, че не си падам по танците. - казах аз.
- Тогава да отидем на ресторант. Знам един много хубав, където правят най-хубавите спагети в града!
Да да, тая... Чакай малко ве, аз мога и Сашо да поканя и да стане една романтична вечеря! Еййй какъв съм умен!
- Става ли да дойде един мой приятел с нас?
- Какво?
- ЕДИН МОЙ ПРИЯТЕЛ С НАС ДА ДОЙДЕ КАЗАХ... Ало? Там ли си??? Ало???
- Да да, на телефона съм. Еми... добре, да се чакаме направо там?
- Еми добре. Ама къде е тоя ресторант?
- ПИТАЙ ПРИЯТЕЛЯ СИ, ВЕ!
Тая наглата ми затвори. Пуууууу.
Ама аз освен отличник, съм и отчасти телепатка, тъй че разгадах къде се намира ресторанта. Звъннах на Сашо и му казах, че в седем часа ще го взема от тях, а той почти не се задави с въздуха.

Галекса Where stories live. Discover now