Аз съм Катрин ,на 16 години .Живея с брат ми Наш в Лос Анджелис .Родителите ми починаха чрез самолетна катастрофа на рожденният ми ден . Най-добрата ми приятелка е Джесика .Това е за мен
-Амиии .... добреее ще дойда с вас -казах аз . -Оуууу значи не искаш да останеш с мен сами , така ли да го разбирам .Право в емоцийте -каза той и си посочи сърцето .Аз избухнах в смях и после казах. -Не не просто предпочитам да излезем с всички отколкото да скучаем тук двамата -казах аз опитвайки се да изглеждам сериозна като си слагам ръцете пред гърдите ,но след това и двамата избухваме в смях . Изведнъж започнахме да се приближаваме . Когато бяхме на милиметри ,някой кретен реши да прекъсне всичко . Оказа се Наш . -Айде де сестра ми какво правите толкооооо....ам да не прекъсвам нещо -попита ни той с мазна усмивка и повдигната вежда . - Не - казахме и двамата едновременно ,след това се спогледахме и се изсмяхме . -Щом казвате . А и Джак излез за да може Кат да се оправи . Е и ако тя иска да излезеш де .-каза през смях ,а аз го погледнах с най-злобният си поглед .Той вдигна ръце във въздуха в знак ,че се предава .-Добре деее разбрах -БЕЗ БЪЗИЦИ -Каза той и двамата се засмяхме ,а Джак ни гледаше учудено . -Айде до 10 минути съм долу .-казах и започнах да ги избутвам от стаята ми . - Ще се оправиш само за 10 минути? -попита ме Гилски . -Ъмммм дъааа-казах аз и се засмяхме.След като ги избутах от стаята и им тряснах вратата под носа се засмях и се запътих към дрешника за няма и 1 минута си избрах тези дрехи🔽🔽🔽
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Среда си косата и я оставих спусната . Като грим си сложих само спирала и прозрачен гланц .Като бях готова просто слязох долу и видях ,че всички мен чакат и реших да попитам. -От колко време ме чакате ? -От няма и 2 минути . Защо ?-каза брат ми -Амии мислех ,ме съм се забавила .-казах аз и всички се засмяха -Какво толкова смешно казах ?-попитах още учудено -Момиче ти си горе от няма и 10 минути и изглеждаш все едно си стояла 30 -каза Махагони и всички момчешки погледи се обърнаха към мен и ме огледаха с мазни усмивки освен брат ми . Аз просто извъртях очи и им казах да тръгваме . Всички се съгласиха. Щяхме да ходим в парка за сладолед и после в някакво кафене .
