Pitiful Lovers {k.th x j.jk}

%5

(*)Извинявам се за допуснатите правописни и пунктуационни грешки, както и за повторенията

"690 думи"

Неутрална гледна точка

Таехюнг вдиша за пореден път от така познатия въздух на големия град. Беше едва 5 сутринта, но вече улиците гъмжаха от хора, които отиваха на различни посоки. Тае се загледа за миг в точка, осъзнавайки че бе на път да изостави това място и да започне изцяло нов живот. Живот без родителите си, живот..в който не познаваше никого. Беше изцяло ново преживяване за младото момче, което изцяло щеше да промени всичко.

-Тае готови сме..това беше последният кашон.-чу се женски глас отвътре

Тае  остави всичките си спомен от детството и последните мъчителни месеци с едно последно дълбоко вдишване.

-Изчакай ме бабо, идвам....

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

-Мамка му и скапания шум- изкрещя Джънгкук докато удряше по възглавницата си

Силни гласове идващи от улицата огласяха стаята му и определено му доставяха още по-голяма доза главоболие, настрана от махмурлука. Момчето се изправи и притисна глава в шепите си, защото имаше чувство, че скоро ще експлодира.Това са моментите, в които съжаляваше, че се е напил предната нощ до несвяст.Отне му малко време да се осъзнае, след което стана и погледна през прозореца. Изглежда някой се нанасяше отсреща, но го правеше по възможно най-шумния начин и това дразнеше разсънения Джънгкук.

-Куки, миличък..Буден ли си?- каза майката на Джънгкук, изчаквайки отговор

Момчето нахлузи набързо тениска и даде знак на майка си да влезе.

-Куки, миличък! Отсреща се нанасят новите ни съседи, така че бъди възможно най-мил и слез да ги поздравим.

-Давайте, не ви спирам.- каза Джънгкук с лека насмешка и започна да оправя леглото си

След кратко мълчание, тя опита отново да разговаря със сина си.

-Моля те! От месеци не съм продала нито един имот, а това е страхотна възможност да продължим живота си както досега.

Джънгкук не успя да упорства много този път, защото знаеше, че откакто баща му се изнесе, тя работеше денонощно за да осигури приличен живот за него и сестра му. 

-Идвам след 5 минути..-промълви тихичко, но достатъчно силно за да бъде разбран

Широка усмивка грейна на лицето на майка му, което дори и да не признаваше, го правеше много щастлив. Малко са моментите, в които тя би се почувствала по-горда от Джънгкук, отколкото сега.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Гледната точка на Таехюнг

Стоях отстрани и гледах, колко много е щастлива  баба. В последните месеци, тя винаги беше до мен, за да ми повдигне духа и ето, че даже се преместихме. Смъртта на мама я съкруши, а малко след като ми откриха рак, пожела да се преместим и да започнем нов живот. Мисля, че се страхува. Може би се страхува да не изгуби и мен...Бързо се отърсих от глупостите, които главата ми съчиняваше и забелязах, че всъщност баба ме е викала през това време.

-Тае! Моля те донеси и последната кутия.

Отидох до камиона и подигнах тежката кутия, но за момент изгубих фокус и всичко около мен се завъртя. Тъкмо, когато тръгнах да падам назад, усетих две ръце, които ме повдигнаха във въздуха и в този момент се почуствах толкова лек. Набързо се съвзех и стъпих на земята, но докато съм падал половината тениска на момчето беше останала в ръката ми.

-Много, много съжалявам..-обърнах се и погледа ми се заби право в неговия

"Определено, това е момче, което хваща погледа"-помислих си, но бързо след това излязох от транса в който ме беше вкарал и осъзнах, че парчето плат в ръцете ми би трябвало да покрива голяма част от гърдите му.Почувствах се засрамен. Първо, че ме спаси момче и второ, че все още зяпах голото му тяло, което се показваше под процепа.

-Кхъм..Между другото аз съм Джънгкук.-гласа му бе изпълнен със сърказъм

-Да, добре...-казах набързо и се срелнах по алеята и влязох в къщата.

"Да, добре? По-тъпо нещо не можа ли да кажеш"-помилсих си, веднага щом се скрих 

*ту би конт...абе знаете си*--->

<Авторска бележка>

Ако четеш това, то значи си прочел/а този провал, който аз смея да нарека "Първата ми Уатпад история". Не съм човек, който планува какво да напише, просто ми хрумва и го драсвам тук. Не очаквай някакви смислени истории от мен, но поне се надявам да са добри *ау, че си повярвах*. Ако все пак поне малко ти е станало интересно, тогава ще те помоля :Бъди щедрър/а и гласувай, а пък можеш и да коментираш, моляяя.

Благодаря ти много, че отдели време за да прочетеш историята ми.♥♥♥