Момичето без име

2 част - Звярът

На сутринта тя се събуди в прегръдките му.
Уплашена от звяра, тя се отдръпна рязко, падайки от леглото.
- Добро утро - каза сънено той.
- Къде съм? - попита притеснено тя.
- Ти си в моя храм. Вече ми принадлежиш. - каза той ставайки от леглото.
- Аз не съм вещ и не ти принадлежа - каза разпалено тя, покривайки голото си тяло с ръце.
- Скъпа ти вече нямаш право на мнение.
- Тази вечер сме поканени на вечеря в храма на Слънцето, и не приемам, "не" за отговор. - каза той отправяйки се към вратата.
- Не. Приятелят ми и семейството ми ще се притесняват за мен. - каза тя, оглеждайки се из стаята за нещо което да облече.
- Казах ти, сега ти си моя, и само аз ще си играя с теб. - каза той излизайки от стаята.
Момичето се изправи, отправяйки се към гардероба в другия край на тъмната стая, в която единствена светлина, беше от свещите намиращи се на нощните шкафчета. Тя отвори вратите, с надеждата да намери дрехи които да облече. Там на една закачалка я чакаха дрехи, които сякаш бяха ушити за нея. Тоалета и се състоеше от тясна черна блуза, с дълбоко деколте, едвам стигаща до пъпа и. Панталоните и бяха черни и тесни, идеално подчертавайки стегнатото и дупе. Тя отиде до огледалото и чак сега забеляза, че на мястото на дълбоките и рани, вече има само белези.
- Лекарите направиха всичко възможно, да не останат белези, но раните ти бяха прекалено дълбоки - каза звяра облягайки се на рамката на вратата.
- Приятелят ми ще ме търси
- Ела, искам да ти покажа нещо -каза той, хващайки нежно ръката и.
Той я заведе в тъмна стая, с огромен екран, на който беше нейния спящ любим.
- Къде е той? - попита ядосано тя.
- Спокойно, той е добре, както виждаш спи спокойно, в апартамента си, но не това е важното тук. Забележи, че той не е сам в леглото си. - каза той посочвайки, голото червенокосо момиче намиращо се в прегръдките му.
Тя заплака. Сърцето и се разби на парчета, не усещаше краката си, и както надеждата, и че ще се освободи от този храм, тя рухна падайки на земята.
Звярът я взе в ръцете си и я заведе в спалнята си.
- Сега ще те накарам да забравиш за светът около теб. - Каза той надвесвайки се със заплашителна усмивка над все още ридаещото момиче.
Без предупреждение, той разкъса тесните и дрехи, и вкара рязко пениса си в нея, започвайки да се движи все по бързо и по бързо докато не свърши. А тя все още ридаеше, вече беше счупена, и не усещаше нищо друго освен болката в гърдите и.
Звярът стана, и на излизане от стаята каза:
- Тази нощ отиваме на вечеря, ще пратя прислужниците ми да те облекат и нагласят.
Но тя не чу и дума от това което той каза. И продължи да плаче до падането на нощта.
Прислужниците влязоха без предупреждение, издърпвайки я от леглото и пъхайки я във ваната. След като я измиха те сресаха косите и, и гримираха лицето и, скривайки следите от това, че е плакала, подчертаха устните и с кърваво червено червило. Роклята и също кърваво червена, беше дълга и тясна без презрамки, с гол гръб и цепка отстрани, която се простираше от глезена и до бедрото, на няколко сантиметра от бельото.