[sᴜɪᴄɪᴅᴇ ɴᴏᴛᴇ]°ʙᴀɴɢ ᴄʜᴀɴ

last note

"Хьонг! Събуди се! Феликс се обади! Сънгмин се нуждае от нас! Хьонг!" Въздъхнах щом чух гласа на Чангбин.

"Защо? Все още спя." Отговорих аз мързеливо.

Главата ме боли толкова много. Колко е часа? Ох, няма значение. Така или иначе не ми пука. Просто искам да спя.

" Хьонг! Феликс ми каза, че Сънгмин е в болница! Бил е блъснат от кола!" Извика отново той.

Сънгмин е бил блъснат от кола? По дяволите?!

"Защо не ми каза?!" Изкрещях преди да стана.

"Хьонг! Къде отиваш?" Попита обркано той.

"В болницата?! Къде другата мислиш? " Попитах го аз.

Той разроши косата си, докато ме гледаше с поглед, казвайки 'какво-по-дяволите'

"Поне се опитай да изглеждаш по-свестно?! Изглеждаш като боклукчия! Хайде! Поне отиди си вземи душ, става ли?" Каза с недоверие той.

Извъртях очите си, поглеждайки го преди да изпълня командите му.

След като излязох от банята и облякох дрехите си, Чангбин ме изведе бързо от кухнята. Повикахме такси.

Челото ми се с сбръчка след като осъзнах, че това не е пътят към болницата.

"Къде ще ходим?" Попитах объркано аз.

"Ох, млъкни хьонг. Просто пази тишина." Каза той.

Аз се присмях.

Объркването си личеше по лицето ми, когато спряхме до парка. Какво ще правим тук? Мислех, че Сънгмин е в болница? Тогава защо сме тук?

"Не питай. Просто върви, става ли?" Каза той, аз разтривах врата си. Какво по дяволите не е наред с това дете?

Така както той каза, излязох от колата и го следвах. Напълно съм объркан.

"Стой тук. Хьонг." Каза той, а аз се намръших, гледайки гърба му.

Да, точно така. Колко е неучтив, остави ме тук сам. Тц.

Въздъхнах, сядайки на една от люлките. Изглеждах като изгубено кученце. Защо трябваше да ме доведе тук след като е щял да ме остави? Тц.

Гледах към площадката, защото главата ме болеше доста. Махмурлук.

Целото ми се с сбръчка щом чифт обувки се спряха точно пред мен. Ъм?

"Хей.." Каза нечий глас.

Погледнах, за да видя кой е това, но ги затворих отново, когато слънчевите лъчи срещнаха лицето ми.

Сложих ръката си така, че да прикрива очите ми , почувствах се толкова нереален щом видях кой е човека пред мен.

"Еле.." Измънках, а тя се усмихна.

"Хей, Аз съм Елевън Джо, ти си Банг Чан, нали? Радвам се, че най-накрая те срещам.." Каза тя, продавайки ръка за здрависване, докато се усмихваше.

Вместо да хвана ръката ѝ, аз веднага станах и я прегърна.

О, Боже! Тя е тук!

Тя се изкикоти преди да отвърне на прегръдката. Ах, музика за ушите ми.

" Ти също ми липсваше, Чан.. " Изкикоти се тя.

Аз продължава да мълча, докато я прегръщах. Все още не можех да повярвам, че е тук.

Моята Елевън е тук, сега.

Отделих се от прегръдката и се втренчих в нея. Тя просто се усмихваше, докато ме гледаше.

"Истинска ли си? " Попитах я аз, а тя се усмихна и кимна.

"Да, аз съм."

"Боже..върна се." Установих аз.

"Разбира се.. Принадлежа тук, принадлежа на теб. Сърцето ми ти принадлежи.. Съжалявам, че те изоставих. Но сега съм тук, върнах се, защото съм лудо влюбена в теб също, Чан.." Каза тя, визирайки се в мен.

Сълзи се оформиха в очите ми, докато я гледах.

" Моето сърце също ти принадлежи. "Отговорих преди да целуна челото ѝ, а след това я прегърнах отново.

Защо отново съм толкова влюбен в това момиче?

-край-

Герои:

Банг Чан като него

loona's jo haseul като Елевън Джо.