Любовта Не Може Да Бъде Разрушена

•°3 част•°

О! Джимин ти се сети да ми пишеш. Подсети ме за първата ни среща.
  Ретроспекция
Ти беше седнал на една пейка в парка и ме чакаше. Беше облечен толкова обикновенно,но пак беше прекрасен.
Черни дънки и бяла тениска,а аз с бяла рокля до коленете с много и малки цветчета, която подчертаваше перфектно сезона.
Пролетния ветрец подухваше приятно и ни охлаждаше от горещите слънчеви лъчи.
Когато те поглеждах бузките ти поруменяваха същото беше и при мен...
Решихме да отидем в любимото си кафене... Точно там се запознахме заради това ни беше любимо. Двамата си поръчахме Лате с сметана аз през цялото време те цапах по цялото лице, което предизвикваше детска усмивка в теб така и в мен
Край на ретроспекцията
Ако можех да върна тези дни. Може пак да повторим.
И какво са те накарали вашите?
Не съм на ясно.
           Алекс.         

Здравейте хах реших да ви изненадам и днес да пусна и тази глава. Когато видях, че някой изобщо ми чете историята се напълних с идей и сега на листи започвам да пиша и да измислям.
Ще се опитвам да съм редовна , но не обещавам защото съм 7 клас и ми предстоят матури .
Чаооо❤❤❤