Г.т.Харпър
След като казах на брат ми за случилото се той предположи че и ние ще получим сили.Малко след като му казах,директорът съобщи че иска да види мен и брат ми в кабинета си.Запътихме се натам.Стигнахме и аз почуках на вратата.
-Влез.-чу се тъмен и тежък глас
Влязохме и той ни покани и ни каза да се настаним удобно.
-Така,значи вие сте тези,които откриха за силите заобикалящи ни.
-Ъм.....какво?-попитах
-Слушайте ме внимателно.Това училище не е обикновенно както и светът заобикалящ ни.Знаете за силите на героите в приказките нали?
-Ъм.....Да но те са измислици-каза Лукас
-Ами деца как да ви го обясня.Те съществуват.Всички сили са описани във вековната книга на училището ни.Ако имате интерес може да я погледнете.
- Но защо го казвате точно на нас?
-Защото вие сте единствените които са виждали такива неща и имат техни качества като теб Харпър.
-Добре а ние владеем ли такива сили??
-Ами Харпър не мога да кажа още.Да си забелязвала нещо странно,някаква промяна?
В мисълта на Харпър:
Дали да му кажа за сънищата си?
Звънецът за край на часовете би.Казахме си довиждане със директора и си тръгнахме.С брат ми доста мислихме над думите му.Много ми се искаше да му кажа за сънищата и за другите неща но просто не бях готова.Ще му кажа утре.
Новата глава е тук.Съжалявам много за забавянето.....просто се чудя как да направя книгата.
