hey,bro💦[ЗАВЪРШЕНА]

15. ,,It's not Karolina"

~Месец по-късно,Лео все още не се събужда.Вече е декември и идват празници,а Грейсън все още кисне в килията си.~

-Татко,купи мляко като се прибираш!-Сара каза.Тя се беше горе-долу предобрила с Емилио.Отиде спокойно на училище.Забеляза как всички я гледат на криво.

-Добре,миличка!-Целуна я по челото и отиде на работа.

~В училище~

-Хей,Сара.Какво става с брат ти?-Погледна я Теса.Това беше някаква мажоретка и отдавна точеше лиги по Грейсън.

-Нямам брат!-Подмина я,но Теса продължи да я следва.

-Казаха ми,че е в затвора!-Всички погледнаха Сара.

-Не знам нищо,ясно?Живейте си живота и ме оставете на мира,мен и семейството ми!-Отиде в стаята.

~В килията~

-Мамка му...Татко Къде си?-Седнал е на земята.-Трябваш ми за съвет!Беше прав да не се доверявам на никой!Татко...-Разстроен.

-Ей,ей момче подлудяваш ли?-Полицая.

-Оставете ме на мира!-Погледна стената.

-Виж сега,колегата ми каза как момичето е плакало и след това видях теб.Постарай се да се държиш добре и ще те изкарат за Коледа и Нова Година.Сред това ще те върнат.Не казвай на никой за сега.

-Наистина ли?-Погледна го леко по надеждно.

-Напълно сериозен съм.Аз познавам Емилио от години.Знам,че когато иска нещо му са получава,но ти си добро момче.Син си на Джонсън?

- Да...Познаваше ли го?-Гледа го.

-Цялото подкрепление го познава,а ти толкова приличаш на него.

-Моля,помогнете ми.Ще се случи нещо лошо,ако не изляза.Не знам какво се случва с брат ми и майка ми.-Погледна го.

- Ще направя каквото мога.

- Ще съм ти вечно благодарен!-Гледа го.

- Ще ти помогна,Джонсън!-Усмихна се

~В болницата~

-Грета,не мислиш ли,че трябва да посетиш Грейсън?-Кортни я погали по рамото.

-Днес мислех да го посетя!Ти остани.Ако се събуди,ми звънни.-Кортни кимна и отиде при Лео,когато Грета излее.

-Лео...знам,че ме чуваш.Виж...знаех си,че ще пострадаш.Ти си едно прекрасно момче!-Целуна го по челото.-Най-милото същество,което съм виждала.Направи всичко възможно да се върнеш при нас.Обичам те.-Гали го по бузата.-Всички те обичаме.-Потекоха и сълзите и щом капнаха на ръката му,пулсът му се ускори.Тя погледна таблото.-Лео...Лео...-Лео леко отвори очи.