XI

164 14 10
                                    

~Гледна точка Т/И~

[6:25 ч.]

Алармата ми звънеше за пореден път. Исках, не исках трябваше да ставам за училище. Станах и си изключих алармата. Виждайки, че не съм с нощницата си, спомените от снощи директно навлязаха в главата ми. Започнах да се удрям по главата, казвайки: „Много си тъпа, Т/И" и от сорта. След 5 минутното вайкане, започнах да се оправям. Отидох до банята, измих се, направих си процедурите и беше време да се облека. Навън си беше малко хладно, за това реших да се облека така:

Вече беше време да излизам и забелязах до входната врата, малко листче и ключ върху него. Хартийката гласеше:

„Т/И, аз съм Шуга. Понеже заспа в киното те докарах до вас и пъхнах ключът под вратата. До утре!" - Когато прочетох бележката, се зачервех малко, но пък ми стана и едно такова.....хубаво не знам защо. Както и да е. Взех си раницата, като въобще не съм я оправяла, заключих и започнах да слизам по стълбите. Вече тъкмо щях да тръгвам, като започна да вали силен дъжд.

~Гледна точка Шуга~

Тъкмо тръгнах към училище, когато заваля дъжд. Смятах да се върна и да си взема чадър, за да продължа пеша, но започна да усилва, за това реших да си извикам такси.

разговора]

Шуга: Ало, добро утро! Може ли едно такси пред ******** (представете си някъв адрес тука)?!

Шофьорът: Да, веднага идвам!

[Край на разговора]

~Гледна точка Неутрал~

Т/И: Да, определено ще си извикам такси!

[В разговора]

Т/И: Ало, добро утро! Може ли едно такси пред ********?!

Шофьорът: Да веднага, само че имам един клиент, нали няма проблем?

Т/И: Не, естествено. Чакам ви!

[Край на разговора]

Шуга удобно си седеше в таксито, докато си чаткаше на телефона. През това време Т/И, прибяга до кафе машината смяташе, че едно корещо капучино би ѝ дошло добре. Тя се върна пред блока ѝ, чакайки колата.

Т/И: О, добро утро! - Каза тя, качвайки, се в колата, без да погледне човекът, седящ на другата седалка.

Шофьорът: На къде да ви карам? - Щом шофьорът попита, двамата казаха едновременно „Към *******". При това
Т/И се обърна плавно към човекът на другата седалка.

Шуга: Добро утро, Т/И! - Каза той, с възможно най-мазната усмивка.

Т/И: Мале, въобще не те бях видяла.

Шуга: Ти не ме, забеляза. - Вдигна ръце и се усмихна.

Шофьорът: О, вие да не се познавате? - Каза той, продължавайки, да кара с лека усмивка.

Шуга: Да. В един клас сме...

Т/И: И сме приятели. - Довърши, Т/И. При чутото, Шуга се усмихна леко, а отвътре подскачаше весело.

Skip time

Щом пристигнаха пред училище, Т/И подаде парите за таксито, но Шуга ѝ побутна леко ръката, правейки намек, че ще плати той. Така и направи. Плати на човекът и Т/И излезе навън. Шуга, тъкмо щеше да излезе, но шофьорът му каза „Хубавя двойка сте" и му намигна, а Шуга му благодари и излезе с поглед тип „Really nigga". Двамата влезнаха в училище по най-бързия начин, преди да се намокрят още повече. Шуга погледна часът и им оставаше още 20 мин. до началото на 1-я час.

Т/И: Ох, капучиното ми не прилича на нищо вече. - Каза тя, сама на себе си, но Шуга я чу. Без да се осети момичето, Юнги отиде до кафе машината и им взе по едно капучино.

Юнги: Заповядай! - Каза той, подавайки ѝ чашата. Тя я взе и тръгнаха към кабинета. Бяха първи и влезнаха вътре. Беше настанала тишина, докато Шуга не скъса тази връзка спокойствие. - Днес си много мълчалива.

Т/И: Не ми е много добре.

Юнги: Отиваме до доктора! - Каза той, най-сериозно. Хвана Т/И за ръката и я поведе надолу към лекаря....

~~~~~~~~~
Хелоу гайссс ^-^ <3 Казах ви, че ще са кратки.....хехехехех до после :<<

Forever connected ||SugaXreader||Where stories live. Discover now