I need u

37

Бягахме защото вече бяха открили приятелката ни . Беше в болницата . 

Забранено беше на Чонгкук да бяга и много да се движи . Раната може да се отвори . Взе количката и започна да се бута с нея . В очите му се четеше надежда , любов . Искри, които ще запалят огън . Огън от любов . А огъня ще прерасне в пожар и ще изпепели всичко лошо . Ще опустоши вредата и ще остане само красивата , истинска , чиста, като извор любов . Любов , любов , любов ... 

Гледна точка на Чонгкук 

Бягахме и я стигнахме . Линейката с тялото и . Слабо , сухо , безжизнено . Беше в безсъзнание.  Вместо нейните дрехи имаше стара бяла рокля , която вече имаше сив нюанс , а тялото беше в рани и синини . По роклята имаше кървави следи . Не мърдаше , просто я бяха проснали на кушетката и я водеха в спешното . Спрях една сестра , а тя ми каза да изчакам . Видях полицейската кола , Габриел беше вътре . Гледаше сътвореното от неговите ръце . Станах . Ще го убия , не ми пука за операцията , ще си плати . Момчетата ме хванаха , а аз се дърпах , но в крайна сметка шест срещу един , а и не исках да ги нараня . 

- Оставете ме , ще го заколя , измъчвам , убия ... 

- Спри се - извика ми Техьонг - Ще си оцапаш ръцете с него ? С това чудовище ? Ще оставиш всички ни сами , заради него ? Я се стегни брат . Алиса има нужда от теб . Ако не заради приятелите ти , направи го за нея . Как ще се почувства като разбере , че си пребил или дори убил тоя заради нея . Да гниеш в затвора ли искаш . Той да ходи . Ще му издействаме най - тежката присъда . Сега си отивай в стаята и поне веднъж послушай някой от нас . Не ме карай да използвам това ,че сме по големи от теб !!! Ясно ?! 

Седях и мълчах . Прав е . Не съм очаквал да реагира така бурно . Мила се беше затичала към него . Той я видя , а тя му скочи отгоре и го целуна страстно . Той я държеше толкова плътно до себе си , все едно всеки момент това може да сполети и тях . Радваха се един на друг . За първи път е толкова"protective". 

Отидох в стаята си , а там ме чакаше същата сестра от преди малко . 

- Ето те . - каза тя
- Как е ? - питах я
- Слаб пулс , много прорезни рани , синини , счупено ребро и един ,два по - леки кръвоизлива . Но ще се оправи. Ще повикам психиложка , тя ще и помогне .
- Добре . Кога ще мога да я видя ?
- Първо трябвя баща и де даде съгласието си . Той е на път . Но най-вече да се погрижим за нея .

- Благодаря

Тя излезе от стаята , а аз неспокойно легнах на леглото . Затворих очи и се я представих до мен . Представих си усмивката и . Взех телефона и отворих папката с наши снимки . Загледах се в тази от рождения ми ден .
Иска ми се да върна времето назад . Да не и викам в коридора . Да я успокоя някъде другаде , да не си казваме всичко това , да я предпазя от него . Сега всичко щеше да е друго . Сега тя щеше да е до мен , здрава и предполагам усмихната .
Минаха часове . Баща и ми каза ,че  непременно ще даде разрешение да вляза при нея . Зарадвах се ! Лека едва доловима усмивка  се закачи на лицето ми.
След няколко часа , вече можеше да я видим , за жалост само за 5 минути. Не знам как ще се отделя от нея и как ще успея за 5 мин да и се нагледам . Но е по- добре от колкото нищо . Сестрата дойде и само кимна с глава . Отидох пред вртата и бях нервен . Не знам защо . Баща и излезе и ме потупа по рамото . Но .. защо ?
Влязох вътре . Тя беше гушнала една възглабница , стискаше я и нещо бълнуваше . Не се разбираше точно какво казва , но ме боли да я гледам така. Сините и ръце и крака. Слабото и телце . Толкова беззащитна изглежда  . Като падащо есенно листо . Точно както всеки ден листата се сипят по земята , обагрят свичко в ярки топли тонове , да ни напомнят как топлината си отива . Заместена от студа .
Седнах до нея . Хванах ръката и . Искам да се успокои и да спи спокойно . Изведнъж отвори очи .
- Хей , заспивай .
Тя се огледа . Беше объркана . Очите и оглеждаха всичко , включително и мен 
- Но ... как - очите и се насълзиха
Изтрих сълзичката .
- Тихо , сега заспивай . Друг път ще говорим .
- Добре ли си ?
- Да добре съм . За да съм при теб, значи съм добре. Хайде заспивай . Трябва ти почивка - прошепнах без да махам дланта си от  нейната китка .
Тя затвори очи . И гушна ръката ми . Трябва да я оставям , 5 минути минаха , но как да я пусна така ? Изчаках да заспи дълбоко и излязох . Нямам търпение да се оправи и да се разкараме от тук . Момчетата отидоха на училище и чакам майка ми да дойде след работа . Интересно ми е какво се е случило през тези две седмици .