Отлъчени

2

Лусия

Когато стигнах до вкъщи, заварих майка ми точно докато излизаше.

- Точно излизах да те взема. Хайде де. Побързай, че ще закъснеем. - Изгледах я като пълен идиот. - Да не си забравила? - Продължих да я гледам като идиот. - Много си разсеяна. Днес има празненство и сме поканени цялото семейство. - Днес може ли изобщо да стане по-зле? Нямам енергия за това. Трябва да се облечем официално, да ходим на прекалено високи токове, с леко наперена стойка и да се държим мило, а в същото време одумваме всеки. - Алия вече се облича. Виктория каза, че ще дойде тук когато е готова. Започвай и ти да се обличаш. - Изведнъж осъзнах, че трябва да се държа добре пред нашите и придобих суперсили. Влязох вътре и хукнах нагоре по стълбите към стаята ми.

Нямам представа как, но след час вече бях изкъпана, гримирана и накъдрена. Остана ми само да сложа роклята и обувките. Роклята ми беше светловиолетова с черна дантела. Стигаше точно под коленете ми и не беше прилепнала, което много ми харесваше. Обувките ми бяха обикновени черни токове. Естествено обаче ако попитате близначката ми, тя ще ви каже нещо от сорта на ,,официални, елегантни, затворени обувки за бална зала". Както и да е. Аз съм по кецовете.

Отидох до огледалото. Русата ми коса стигаше до гърдите, а гримът ми подчертаваше почти черните ми очи. Мисля, че малко прекалих с грима, но не искам тъмните ми кръгове да личат. Сложих си огърлицата с черния кристал. Сребърното синджирче седеше малко под шията ми.

- Хайде, Лу, нищо сложно. Можеш да се справиш. - казах след което се завъртях да се видя за последно, взех малката си черна чанта с черен синджир и слязох надолу. Там заварих майка ми с дълга червена рокля с цепка на крака и Алия, облечена с дълга синя рокля до земята. Когато слязох нито майка ми, нито сестра ми ме отразиха. След малко и баща ми се появи. Лесно им е на мъжете. Черен костюм с черна или бяла риза и готово.

-Лусия! Какво е това? - Какво пак направих по дяволите? - Пак ли си толкова мрачна? Какво ти става бе дете? Облечи се по-нормално! - Ако трябва да съм честна, изобщо не разбирам какво има предвид майка ми под "нормално", но ще си замълча. Трябва да са спокойни когато им кажа за директора. Просто дишай, Лу. Можеш да го направиш.
-Ела с мен веднага! Аз ще ти избера дрехи! И аз ще ти кажа какво сенки да си слагаш! Ясна ли съм?
-Да...-ииии познайте кой пак говори тихо...