Demon's girl

2 Глава

Всичко се случваше много бързо. Погледа ми се замъгляваше и фигурите ми се размазваха. Но това не ми пречеше. Нанасях удар след удар и не пропусках. Точно когато мислех, че всичко е приключило, затворих очи и се опитах да си поема въздух. Но тогава чух силен вик...

- Кейла, ВНИМАВАЙ, зад теб! - това разбира се беше Рафи.
Аз мигновено се обърнах и отрязах главата на мършавия демон. Хвърлих една самодоволна усмивка на Раф. А той ми намигна похвално.

След като приключихме с демоните, се присъединихме при баща ми, който ни чакаше в буса.
- Приключихте ли с играта? - попита ни развселено, докато гледаше някакви бележки.
- Направо ги разбихме! - отговори победоносно Раф, усмихвайки се като лунатик.

***

Вече пътувахме за убежището ни. Щях да кажа "пътувахме за вкъщи", но далеч не го чувствах така, не и без майка ми.

Вече бяхме навлезли в гората по път за вилата. И всеки беше зает със собствените си мисли. Рафи беше забил поглед в един карамбит, който въртеше между пръстите си. Татко гледаше пътя и беше унил. Забелязах, че светлосините му очи са насълзени. Сигурно си мисли за мама. Все още не може да си прости за стореното.
- Татко, добре ли си! - попитах го с мъка в гласа.
- Да, добре съм мила. - отговори той и по-бърза да изтрие сълзите си.

Не можех да го гледам така, за това извърнах глава и си поставих за цел да гледам през прозореца.
Но изведнъж нещо привлече вниманието ми. Не можех да разбера какво е всъщност, но приличаше на сянка, която се крие зад дърветата.
Ами ако е...
- Татко СПРИ! - извиках и веднага щом колата спря, изскочих от нея тичайки към заподозряното място. Разбира се там нямаше нищо, или ако е имало вече го няма.

Брат ми и баща ми дотичаха след мен, разтревожени.
- Какво стана? - попита объркано Раф.
- Всичко наред ли е Кейла? - по-бърза да попита татко.
- Да, така мисля. Видях някаква сянка да ни следи. Помислих си, че може да е демон.
- Демон...но в тази гора не могат да влизат демони. Тя е защитена. - припомни ми Рафи.
- Да, да...знам, може да съм се объркала - казах замислено. Ами ако това което видях наистина беше демон.

Вече се бяхме качили отново в колата. Брат ми сякаш забелязал умисленото ми изражение, прекъсна мислите ми.
- Ей, Кей, успокой се! Сигурно ти се е превидяло. И без това избиваме толкова демони на ден, нормално ще е вече да ти се привиждат - каза ми той с загрижена усмивка. Явно е прав толкова демони убиваме, че вече сигурно са почнали да ми се привиждат.

***

Вече се прибрахме във вилата.

Аз и Рафи веднага влязохме в банята за да се почистим от слузта и кръвта на демоните.

Хубавото чуство е когато усетиш как топлата вода отмива всичката мръсотия и отпуска цялото ти тяло.

Излязох от банята и седнах на леглото събирайки сили за да се облека. Но мързела ми наделя и останах загледана в една точка, оставяйки се спомените да ме залеят като цунами.