TᕼE ᑭᑌᑎIᔕᕼᗰEᑎT

•1•

Седях на пейката в коридора на училището, чакайки някой да отключи класната стая. Бях със слушалки и се чудех дали изобщо ще си намеря приятели в новото училище. В ушите ми звучеше песента ,,What makes you beautiful" на One direction. Обожавах тази песен, както и групата. Но тази тема е извън разговора сега.
Както си седях, изведнъж до мен дойде висока жена с очила. Изглеждаше на около 50 години.

- Извинете, госпожице! - Тя ми се скара и изглеждаше ядосана.

-Да?- Отговорих объркано.

- Не сте ли наясно с правилника? - Попита тя, сочейки голямото табло точно срещу мен, на което бяха написани около 20 правила.

- Оу...Ъм...Съжалявам, нова съм. - Смъмрих в отговор.

- Това не Ви оправдава да не спазвате правилата. Ще се наложи да дойдете с мен в кабинета на директора. - След тези думи се изненадах.

Аз...В директорския кабинет? Не е за вярване. Въпреки това без да мрънкам и да противореча, станах и последвах жената, явно учителка. След малко вече бяхме на третия етаж, където беше и кабинетът.

- Извинтете, може ли да попитам поне какво направих? - Обърнах се към учителката, с която чакахме пред стаята.

- Забранено е да сте с мобилно устройство в района на училищната сграда. - Каза тя строго.

Моля? От кога е забранено? Исках да ѝ кажа толкова много неща в момента и да я напсувам, но се сдържах. Ето че и вратата се отвори и влязох вътре. Учителката тръгна на някъде, оставяйки ме да се излагам пред директора. Поздравих го възможно най-учтиво и седнах на стола срещу бюрото му.

- И така, защо си тук? - Каза възрастният мъж, докато отхапваше парче от ябълката си.

- Заради това, че наруших едно от правилата.- Смъмрих и погледнах към пода засрамено.

- Кое по- точно?- Той не спираше да говори със все същата незаинтересованост.

- Използвах мобилно устройство в района на училищната сграда. - измитирах начина , по който онази крава ми го беше казала.

-Слушай-започна да говори-това не е голямо нещо, но за съжаление ще трябва да те накажем.

-Но....

-Съжалявам, госпожице.
Правилника е такъв. Елате след мен.

Последвах го и не след дълго стигнахме до кабинет номер 1.
Мъжът извади ключове от задния си джоб и отключи вратата на стаята.

...