•8•

43 6 7
                                    

Погледа ме още малко, докато не започна да се приближава бавно към мен. Отстъпвах назад, когато си ударих гърба в стената. Той застана на сантиметри от лицето ми, а аз се пробвах да се измъкна. Кристиан обаче сложи ръцете си от двете ми страни, подпирайки ги на стената.

- А сега как ще се измъкнеш?-попита той и се чу отваряне на вратата. Той веднага се отдели веднагически.

- Оууу, прекъсваме ли нещо?-каза Марто перверзно.

- Да.-кимна Крис.

-Оуу, Кристиан забива 15-годишните- вдигна мазно вежди Калата.

- Кристиан забива какво?-ококори се Алекс.

- Ъммм...такова...ааа...ъъъммм....ъъъъ...аз...доака ми се.- каза Крис и се запъти към тоалетната.

- WTF, какво беше това?- попита Алекс, докато другите се хилеха като умиращи тюлени. Е, аз си седях и гледах като теле в зеле.

- Добре, аз мисля да си лягам.- обади се Ева.

- Ама то е само 21:00 часа.- промълви Кай.

- Остави я, тя и без тва спи с цели векове.-обади се Вики.

...

Вече беше около 23:00 и всички други бяха легнали,освен аз и Крис.

-Е,аз мисля да лягам,защото утре трябва да ставам рано.Тези от пътната помощ трябва да дойдат към 7:00.

-И аз искам,ама всички дивани са заети,а онея на спалнята са се разположили като царици,пък не искам да ги събуждам.

-Еми май ще трябва да спим на земята до Стики.-засмя се той.

-Явно да.

  Постелихме едно голямо одеало на земята и взехме две възглавници(не ни трябваше одеало за покриване, защото и без това си беше горещо) и се настанихме.

- Ох,много е твърдо на земята.- оплаках се на Крис.

  Не отговори нищо, но след секунди ме хвана за талията и ме издърпа върху себе си.

-А тук по-удобно ли е? -подсмихна се.

Bạn đã đọc hết các phần đã được đăng tải.

⏰ Cập nhật Lần cuối: Jul 10, 2019 ⏰

Thêm truyện này vào Thư viện của bạn để nhận thông báo chương mới!

TᕼE ᑭᑌᑎIᔕᕼᗰEᑎTNơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ