Когато бяхме пред вкъщи се обърнат към Кук: Аз-Благодаря, че ме изпрати. Кук-Няма защо. Все пак може нещо да ти се случи. Аз-Лека радвам се, че се видяхме. Кук-Аз не съм по- назад. Когато се обърнах врата се отвори и леко се стреснах. Щях да падна щото залитнах назад. Не паднах благодарение на Кук. Гледахме се поне минута докато Благослава не провали момента. Бони- Кхмх. Веднага се изправих от ръцете на Куки. Кук-Внимавай бе момиче ше се истрепеш. Аз-И-и-извинявай-погледах надолу от срам. Поклоних му се в знак на извинение . Кук-Не се извинявай ти не си виновна-погледна врата на която седеше Кук.-Хей как си? Бони-Ами добре ти? Кук-Добре.Не трябва да давате на приятелката ви да излиза толкова късно. Бони-Ми ще се погрижим. Ти пък що си навън? Ще кажа и на твоите приятели! Кук-Не моля те недей. Излизам вечер, защото се успокоявам. Бони-Тоя път ти се разминава. Кук-Айш благодаря ти-одъхна си. Бони-Благодаря че си я изпратил. Сега се прибирай! Кук-Добре. Няма защо. Кук се обърна и си тръгна. Влезнах вътре и се почна. Бони-Хей какво правиш навън по това време? Да не се повтаря. И какво беше с Куки.Леле и дори те хвана. Знаеш ли колко сте сладки отстрани. И аз така искам Юнги Да ме хване. Аз-Разбрах няма да се повтори. Видяхме се случайно. И ме изпрати. Ти си виновна за дето щях да падна и да сладко е нали. Почнахме да подскачаме. Бони-Айде сега лягай , че после ше се виждаме с момчетата. Аз-После? -погледнах въпросително. Бони-Ми да вече е 02:30през ноща утре е. Аз-Добре. Бони-Внимавай по стълбите и да се облечеш хубаво. Да си облечеш пижамата за спане , за да ти е удобно. Аз-Добре бе мамо спокойно.Качвам се. Бони-Качвай се маме. Аз-Лека. Бони-Лека. Качих се оправих се и легнах.
*на сутринта* Станах рано и се оправих. Реших да облека това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Слезнах долу и момичетата само мен чакаха. След това тръгнахме. Като излезнах ме от къщата видяхме момчетата в цялата им прелест да идват насам. Аз-Хей здрасти. Кук-Здрасти Тес. Всички други-Здравейте момичета. Момичетата-Здрасти. Аз-От къде знаете къде живеем. Кук- Май забрави, че вчера те зпращах до вас. Аз-Вярно.
Отидохме в някакво кафене. Бяхме гладни и си взехме да хапнем. Кук си говореше само с Бони. Да изревнувах, но си мълчах. Тя пък се опитваше да завърже разговор с Юнги. Тоя пък не ме изпускаше от поглед. Аз-Хора не мога повече -Казах и гледах бургера си.-Кой го иска? Бони и Юнги:Аз.Не аз. Не аз. Стига си ми повтарял думите.Не ти. Оффф. Аз-Абе ше се помъча и ше го изям. Всички почнаха да се смеят Кук-Ако не можеш дай го на мен. -каза с лек смях. Аз-Ето ти го-дадох му го.
Цял ден след това се разхождахме смяхме и се лигавихме.
Момчетата ни изпратиха до вкъщи и си тръгнаха.
Това е главата. Соризагрешките. Тазиглаване е нищоособено. 😘😘😘😘