Guilt

Аз не съм такъв.

21:00ч, два дни след срещата на Дария с Луцифер...

Дария лежеше в леглото си и прегръщаше черния си котарак.

-Няма да повярваш какво стана онази нощ, Кай... Няма да повярваш... Срещнах се с Луцифер. Самият Луцифер Светлоносеца. Аз...-вдигна котката си и я гледаше в очите-Не съм луда, нали? Това е само сън! А ти видя ли го? -Момичето сложи котарака отново на леглото, а той се настани до нея, като мъркаше. Всякъш усещаше, че господарката му е разтревожена. Дария стана от леглото и погледна през прозореца. Гледаше звездите и се надяваше всичко това да беше сън, но тогава... видя отражението си в прозореца. Усети две ръце да я прегръщат през кръста. Тя настръхна. Обърна поглед и го видя-Червена кожа, големи и черни рога и сини очи. Луцифер...

-К-какво искаш от мен?

-Нищо... Искам да ти се порадвам. -усмихна се топло господаря на Ада.-Не ти харесвам така, нали? Прекалено съм страшен.-С тези си думи той прие човешки облик. -Така по-добре ли е?-Тя все още беше изплашена. Дръпна се от него и се сви в ъгъла. Навън заваля. Загърмя, което я караше да се изплаши още повече. Имаше кръст на врата,защото беше вярваща и го хвана.

-Помогни ми, Боже!

-Мислиш, че татко ще ти помогне ли? Той си гледа само интересите. А и... Няма за какво да ти помага, аз не убивам никого.-Тя не обелва дума, а той я гледа как се е свила в ъгъла.-Къса ми се сърцето, като те гледам как се свиваш от страх. Аз не съм лошия. Лошият е баща ми...-Луцифер седна на земята.-Не аз убивам, никога не съм убивал. Бог пише съдбата на хората. Демоните нямаме право да убиваме...А даже и да имах, пак нямаше да го правя.

-Моля те, върви си!-На Луцифер му стана гадно. Почувства се нежелан. Искаше да докаже, че не е такъв, за какъвто го мислят всички. Луцифер... Беше добър.

-Щом искаш...Но запомни едно от мен: Каквото и да си мислите вие, хората за мен-Аз не съм лошият. Даже и може да се каже, че съм по-добър от Бог. -Луцифер се превърна в бяла светлина и изчезна. Дария се хвана за косата и си мислеше, че полудява. Че вече наистина не е добре с психиката. Легна да спи и отново се надяваше това да е сън... Но не можеше да заспи. Не искаше да заспи...

12:00ч на обяд, ден след срещата на Дария и Луцифер.

Дария не беше спала цяла нощ. Реши, че една разходка ще помогне да избистри ума си и обу пантофките си. Излезе навън в двора, поля цветята и се запъти към близката детска площадка. Имаше едно малко дете, с което често ходеше да си играе, защото така си напомняше за времето, когато беше дете и си играеше с брат си. Видя детето и отиде при него с престорена усмивка.