Глава 1

18 2 0
                                    

Ако отвън замъкът беше величествен, то отвътре беше още по-невероятен. 

 Прозорците бяха затъмнени така, че да не пропускат никаква слънчева, или лунна светлина, имаше няколко полилея само на първият етаж, а стените и няколко колони, подпиращи таван и пода бяха от черен мрамор. Това си беше същинско готическо имение.

  Килимите бяха черни с тук-там някоя светла сива ивица, а предметите като столове, дивани, кресла и други също бяха черни.

  Замъкът сам по себе си беше усоен и тъмен и единственото светло нещо беше Пи-Джей, застанал в средата на стаята и оглеждащ се. Той като че ли светеше, а сестра му се сливаше с предметите и стените като само голите части на тялото й се отличаваха.

  Близнаците имаха някакъв вътрешен порив, вътрешна нужда...и те не знаеха какво е това, което ги тласка да се обличат така. Пи-Джей беше облечен в бел костюм с черна вратовръзка и сестра му се чудеше как не го стяга този възел, а тя самата носеше черна блуза до средата на бедрата и черен клин, беше обула черни боти, защото беше декември и се предполагаше, че тези, които усещат студ трябва да са топло облечени. Тя носеше черно кожено яке, а брат и бяло сако.

  Единствената облечена нормално фигура беше на Алексис. Тя носеше червена блуза със смъкнато рамо, дънки с дупки и се беше наметнала с едно яке дълго до коленете тип "Паун", както сама ги наричаше. До близнаците тя изглеждаше като най-обикновено момиче, но каква тайна криеше само... Тайна, обясняваща бледостта на кожата й.

  - Добър вечер млади господари. За съжаление не бяхме предупредени, че ще имаме трима души още в къщата и не сме затоплили трета стая. Моля да ме извините. Няма да се повтори.

  От една сянка на диван се появи жена с униформа на камериерка. Тя не беше по-стара от четиридесет години с кафява рядка коса и светли зелени очи. Тя беше изправена и наистина красива, но зловещия й глас я правеше не по-малко плашеща.

  След като обясниха и на нея как искат да се обръщат към тях Сесили попита:

  - Моята стая светла ли е?

  Прислужницата кимна.

  - Тогава Алекс ще вземе моята стая, а аз ще спя в друга, която е по-тъмна. Случайно да има място с черни стени и тъмно син таван?
  - Да,.мл...Сесили.

Nothing is not like its look//Нищо не е както изглеждаWo Geschichten leben. Entdecke jetzt