-Ела с мен. Само ти и аз.-каза той и мина пред нея спирайки я.
-Не ме докосвай! Знам ,че ме разиграваш! Тук си един , а навън друг. Ти си просто един курвар!
-Хей ,хей по-спокойно просто ела. -тогава я хвана леко и нежно за ръката.
Ще отиде ли тя...
Днес е денят! Заминавам с тате за Корея. Мечта ми е още от малка да се преместим там. Оу забравих,не се представих. Казвам се Ким Сеьонг. Знам, че звучи странно но тате го е избирал. Та на 17 години съм, живях в Рим ,но се местя както разбрахте. Не съм много висока, с кафява коса и очи съм, и съм слаба. Това съм аз,момичето което няма приятели. Няма значение,важното е че ще си закъснеем за полета и това не е хубаво. ~на летището~ Стигнахме на летището и сега си чакаме самолета. Много съм развълнувана и не мога да стоя на едно място. Все още не вярвам,че се местим. ~чак в Корея~ Стигнахме в Бусан! Сега отиваме в къщата в която ще живея следващите години. Когато влезнахме се изненадах. Къщата беше на два етажа и баща ми ми каза че втория етаж си е мой и мога да си избирам стая. Качих се и си избрах тази стая
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Не е нищо особено, но на мен ми хареса много. Оправих си багажа и легнах на голямото легло. Взех телефона си и видях, че най-добрата ми приятелка ми е писала. ~чат~ М(Мирела): Хей, стигна ли? Добре ли си? Жива ли си бе?! Отговаряй! С(Сеьонг): Спокойно бе! Добре съм и да стигнах М: И какво? Хубава ли е къщата? Дай някаква информация де! С: Къщата е уникална! Някой път като ми дойдеш на гости ще те разведа. Имам си и собствен етаж😂 М: Наистина ли? Това е много яко! Аз и половин стая нямам😂 С: Може ли да ти пиша утре понеже тук е вечер...и трябва да си лягам, все пак училището не пита. М: Ох вярно С: Добре ами лека нощ❤️ М: И на теб❤️ ~край на чата~ Ами това е. Ще си лягам защото не знам какво ме очаква утре...притеснявам се. Все пак нова държава, град, училище, къща и изобщо нов живот. Ами лека нощ до утре.
