Him & I

~7~

На следващия ден реших че няма да ходя на училище и стоях вкъщи. Джънкук сутринта излезна с мойте учебници и се надявам да ги върне. Няма значение. И така после легнах и заспах.
~Г.Т. Мина~
Отидох на училище и имаше още един час докато започнат часовете. Седях в стаята и преговарях докато не влезна Джимин. Погледнах го и се изчервих. Беше толкова красив. Влезна и седна на чина пред мен и се обърна назад.
Джм: Хей...ъм ще ми помогнеш ли с един урок по химия?- погледна ме и ми се усмихна.
М: А-аз д-да кой урок? -цялата бях червена и не знаех с какво да го прикрия.
Джм: Хей добре ли си да не ти е лошо? -започна да пипа бузите и челото ми.
М: Не не добре съм спокойно- усмихнах се леко и се зачудих какво по дяволите се случва.
Джм: Мина виж аз исках да ти кажа нещо- каза леко притеснено той.
М: Давай слушам те- гледах го в очите и чаках.
Джм: Виж аз те- беше прекъснат от Джънкук който го викаше навън.- След часовете ела пред училище-извика преди да излезне и тръгна.
~Г.Т. Джимин~
Джм: Ти тъпак тъкмо исках да ѝ кажа и ти дойде- ударих го.
Дж: Знам затова дойдох- започна да се смее- От далеч се чуваш. Пък и не струваш в признанията.
Джм: Аз ли? Ти до къде стигна с твоето предизвикателство а?
Дж: Вече се влюбва в мен- усмихна се- Това са нейни учебници. Сама ми ги даде.
Джм: И не си крал от нея? Уоу Кук променил си се.
Дж: Не се тревожи и на това ще му дойде времето-усмихна се подло- Първо ще ѝ взема акъла...после ще ѝ превзема мислите и накрая ще ѝ открадна сърцето.
Джм: Ти даже и план имаш-започнах да се смея.- Къде са момчетата?
Дж: Днес няма да идват
Джм: Глупаци...
Дж: Добре Айде отивай в час че ще закъснееш-избута ме той.
Джм: Ами ти?
Дж: Не ме мисли мен. Мен няма кой да ме чака за да ми "обясни урока по химия"-започна да се смее.- Хайде отивай
Джм: Ужасен си!-влезнах в час.
~Г.Т. Мина~
Деня мина все така скучно. Тотално бях забравила за уговорката с Джимин и тръгнах да си ходя и той ме спря. Ох толкова е красив.
Джм: Нали щяхме да се чакаме къде тръгна?-изкикоти се. Ох смеха му е толкова сладък. Бутнах очилата си малко нагоре.
М: Б-бях забравила. Съжалявам.
Джм: Хей спокойно няма проблем -усмихна се сладко.- Та това което исках да ти кажа е че аз те харесвам...не не те харесвам...обичам те. И исках от толкова време да ти кажа но все бях с момчетата или ме беше срам.-погледна в очите ми.
М: Чим...тоест Джимин виж аз...аз също те харесвам от много време и ме беше срам да ти призная. Но имам въпрос.
Джм: Слушам
М: Ние сега какви сме?
Джм: Ти си моя...а аз съм твой
М: Н-наистина ли? Тоест вече сме заедно и не те е срам от това?
Джм: Защо да ме е срам? Та аз искам това от толкова време! Да те закарам?
М: Добре хайде- качих се в колата му. Закара ме до вкъщи.
М: Благодаря ти.- усмихнах се и слезнах.
Джм: Няма за какво...утре те чакам тук в 7:00. Разбра ли?
Кимнах. Това беше най-вълшебния ден в живота ми. Прибрах се вътре и се оправих след което излезнах и отидох пред Сеьонг. Това беше новина която трябваше да знае. Ще питате от къде знам къде живее нали? Ами говорехме си в час и това е. Звъннах на вратата и Сеьонг ми отвори по пижама, рошава, плачеща и явно само съсипваща се.
М: Хей какво ти е станало?-питах притеснено и влезнах с нея вътре.- Какво се случва с теб?
~Г.Т. Сеьонг~
Обясних ѝ за какво става въпрос и тя ме успокой. Сега се смеехме и си говорехме.
М: Искаш ли да ти кажа какво стана преди около час?
С: Давай
М: Имам гадже! Няма да повярваш кой -изписка тя.
С: Кой е
М: Джимин!- започна да се смее да пищи и да подскача.
С: Сериозно ли?!
М: Съвсем сериозно. Знам дори и аз не мога да повярвам.-започна да се смее.- Хей ъм...защо видях днес Джънкук да учи с твойте учебници?
С: Оу...ами снощи спа тук и реших да му ги дам понеже дали днес не бях и така...
М: Чакай ти да не би да го харесваш а? -започна да ме бута и да се смее мазно.
С: Неее...добре де...може би
М: Аааааа имаш ди кръш! И то най-големия плейбой-започна да пищи да вика и да подскача.
С: Хей Хей по-спокойно къщата му е отсреща ще те чуе! Не казвай на никой за това че аз го кръшвам ясно?!
М: Иначе какво? Ще ме набиеш ли?
С: Направо ще те заколям
М: Да бе-започна да се смее.
И така цял ден се смяхме и се забавляхме. Към осем си тръгна и останах сама в почти празната стая. Не мога да спра да мисля за Джънкук. Той е толкова...толкова...ох няма значение. Това момче ще ме побърка. Направо ще откача скоро. И защо трябваше да живее точно отсреща?! Това е пълен ужас...но по някое време се свиква...тоест понякога не е чак толкова зле...много рядко но да...не е чак токова зле. Тогава някой ми писа...този някой беше...

Това беше от мен за днес...не знам какво да напиша...от сега нататък тук отдолу ще пиша колко думи е главата 😂 не знам защо просто изглежда по добре😂...сега лека нощ💖💫🌸
942 words