My secret lover

Part 27-Failed

Продължих с бавна крачка напред и като стигнах до входа на даскалото, Джей се беше облегнал на оградата и пушеше. Огледах се за Иън, ама и аз пък съм един кво има да се оглеждам толкова все едно е игла в купа сено и ако беше тука нямаше първо него да забележа както винаги от 200 метра мога да го видя.

Сигурно Джей чака Иън, така че аз забързах крачка напред, не, че ме е страх от тоя, но просто искам да си спестя скандалите.

-Шалоо, я ела тука. -обърнах се към него. -Да, да, хич не ме гледай, ела.-усмихваше се. Оф, какво иска пак бе.

-Какво искаш? -седях си където си бях преди малко и малко повиших тон.

-Не ми повишавай тон да не си изгася цигарата между очите ти.Ела, защото иначе аз ще дойда и в двата случая няма да ти хареса, но виж, че поне съм щедър и ти давам избор. -засмя се леко.Тръгнах към него с бавна крачка, няма да позволя да ме мисли за бузльо.

Стигнах до него и той директно ме хвана за главата и я заби в оградата, че чак ми причерня за секунда.

Тръгнах да го удрям, но тогава се спрях. Думите на Иън изплуваха в главата ми,, ако още веднъж удариш Джей, няма да те погледна повече,, свалих си юмрука и отпуснат ръце до себе си.

Удари ме в корема и се свих като топка на земята и едвам си поемах въздух, докато той ме риташе където ми падне.

Тръгнах да се изправям, едвам-едвам, застанах на колене, Джей клекна пред мен.

-Какво бе? Още можеш да се изправиш, а?-понечих да кажа нещо, но той ми заби един право в лицето. -Изложих се, извинявай, сега ще поправим това. -заби ми главата за пореден път в оградата.

Отново се изправи над мен и започна да ме рита.

-И пак ли ще ходиш да се оплакваш на приятелката ти, а? -не отговорих, той отново ме ритна.-Питам те нещо.

-Н-не... -изплюх малко кръв на земята до мен.

Едвам си държах очите отворени, но пак опитах да стана, но този път дори на колене не успях да застана.

-Не се предаваш, а? Колко сладко, жалко обаче, че е безполезно.-хвана ме за якето и ме изправи, а с другата ръка ме удряше в лицето. -Хайде направи нещо, удари ме! Защо стоиш така?! Хайде де. -хванах му ръката.

-Н-не мога... -изплюх още кръв точно до Джей.

-Защо бе? Страх ли те е?

-И-Иън...

-Какво за Иън? -спря да ме удря.

-И-Иън... -друго в умът ми нямаше в този момент, нито пък в който и да било друг момент, винаги е Иън, само Иън... На ръба на смъртта да съм дори винаги първо моят Иън ще ми излиза в главата.

-Питах те какво за Иън? -и ме разтърси.

-И-Иън... -пусна ме и аз се свлякох на земята. Той ме срита за пореден път в корема.

-Пу, да ти еба майката. -наплю ме и си тръгна.

А аз когато вече успях да си поема дъх се издрайфах в снегът.