Бях в училище със съученичката ми бяхме в межучасие и си седяхме в класната стая докато едно момиче от съседния клас не дойде и ни каза, че любимата ни учителка по музика напуска... Тогава ние решихме да идем да ѝ вземем подаръци.
Отидохме в магазина и стояхме доостаа време и приятелката ми каза
- Давина, да ѝ взема плюшени мечта и рози *
Аз-а ами да, защо не, добре! *
Взехме нещата и си тръгнахме след около 10 минути осъзнах, че телефона ми го няма и извиках на приятелката ми
Аз- ИЗААБЕЕЛ*
тя- каквооо*
Аз-а телефона ми го няма, изгубила съм го*
Тя- ела да вървим в магазина да видим да не си го изпуснала там *
Аз- Добре*
След което се върнагме в магазина където за първи път видях татко...
Той ме гледаше така все едно цял живот ме е е познавал, тогава го сметнах за странен и продължих да си търся телефона, но той го намери и ми го подаде, аз му благодарих по най глупавия и странен начин след което си тръгнах... Човека сигурно ме беше помислил за антисоциална или за излязла от психиатрия...
После се прибрах вкъщи където ме чакаха семейството което са ме отгледали... Съобщиха ми, че заминават и трябва да се грижа сама за себе си, аз съответно им казах как ще стане това понеже съм на 15, а те ми отвърнаха, че така се налагало и веднага тръгнаха, аз бях потресена.
На другия ден тръгнах за училище, но целият ден бях омърлушена, нямах настроение за нищо дори бях забравила подаръците за госпожата и със Изабел отидохме да ги вземем, дадохме ги на госпожата, тя много ни се зарадва, прегърна ни, и ни каза че ще ѝ липсваме това може би до някъде ми оправи настроението докато един кретен който постоянно ме дразни реши пак да се прояви и ми взе телефона от ръката.
Аз- върни ми го*
Той -*протегна си ръката на горе*- ми... Няма*
Аз- казах да ми го дадеш *- опитах да го взема, но тогава се появи моето момче което тогава естествено не познавах...
Дийн- чу я... Върни ѝ го *
Кретана-.. И защо.... *
Тогава Дийн го удари и взе телефона от него След което ми го даде, а аз му благодарих някак засрамено.( Хей, надявам се новата ми история да ви е харесала, ако е така гласувайте и коментирайте за некст❤)
YOU ARE READING
Lucifer's Daughter
FanfictionАз съм Давина на 16години, дъщеря съм на Луцифер, да знам странно е... И за в началото реагира0х със -"ТОВА НЕ Е ВЪЗМОЖНО ", но явно е... Той не е е от най- добрите бащи, но ме обича и се опитва да го покаже по доста необичайни начини 😂 В началото...