Прохладен пролетен ден, две момичета теглят тежките куфари след себе си, влизайки в гарата. Шумотевицата около тях е толкова силна, че дори не могат да чуят собствените си мисли.
- Два билета за Виена, моля. - проговаря Кара, идвайки техния ред на гишето с билетите.
След като билетите им биват връчени, те се концентрират в това да намерят перона, от който влака им потегля след половин час.
Стигайки на посочения перон, момичетата забелязват пристигналия влак. Старо влакче, автентично и с приветлив вид.
Времето навън е нито топло, нито студено. Типично за майска утрин.
Хората на перона, като че всеки е герой на своя книга, която не може да бъде прочетена от всеки. Възрастни хора, майки с бебета, младежи, търсещи просперитета в чужбина. Коренно различни личности, свързани от един влак.
Без да говорят много, двете момичета се качват във влака и заемат мястото, изглеждащо най-комфортно за тях. То е срещу една възрастна двойка, която си говори тихичко и се усмихва един на друг. Жената искри от чувства и радост, докато лицето на мъжа е попило в сериозност. Това би видял всеки, който гледа повърхностно на нещата. Ъгълчетата на очите на мъжа са леко сбръчкани, показвайки неговите засмени очи.
Внезапно телефона на Мадалин позвънява.
- Ало? Да, мамо. Качихме се. Сега чакаме да потегли. Ще ти звънна като стигнем. - каза тъмно русото момиче. Кожата ѝ, като че слънцето е попило през нея. Очите ѝ, чист кехлибар.
- Готова ли си? - попита я Кара с блясък в очите.
- Чакам го от толкова дълго време. - отвърна Мадалин и отвърна на погледа ѝ. Новият им живот тепърва започва.
YOU ARE READING
Музикалният магазин
Teen FictionДве най-добри приятелки, след завършването на гимназията, решават да отпътуват за Виена. Поради голямото си влечение към музиката, те отварят малък и компактен, но много уютен магазин за музикални инструменти. Историята се развива не само с действи...
