Музикалният магазин

|• Първа глава •| |• От пръв поглед •|

Пътуването беше нито дълго, нито кратко. По едно време шумотевицата затихна, в целият влак се усети застоялата умора.

Кара, едно замечтано момиче, не можеше дори да притвори очи. Замечтания ѝ поглед стоеше някъде извън пределите на вагона. Представяше си новия си живот подробност по подробност. От това къде ще заживеят, до това, къде ще се намира магазинът и невероятните гледки, с които ще се сблъскват всеки ден. Притеснителността не е част от природата ѝ, за разлика от Маделин, тя е едно загрижено и заземено момиче, което гледа всеки един детайл.

Животите им преди качването на влака, бяха в едно средно по големина градче, с гледка към полето - нищо особено. Семействата им, обикновенни. Кара живее само с майка си, баща ѝ почива като е все още малка. Мадалин има брат, който е все още в прогимназията.

***

- Крайна гара - Виена. - чу се гласът на кондукторката, стара жена, слаба, с червена къса коса и дълбоки очи.

Момичетата взеха куфарите си и се отправиха към най-близката спирка на таксита. По-рано Мадалин откри едно малко апартаментче под наем и решиха временно да се настанят там. Евтино, в подножието на града.

Влезнаха в едно такси и казаха посоченият адрес в сайта на апартамента. Шофьорът бе на средна възраст, косата му - леко побеляла. Пътуването минаваше мълчаливо. Те още не се чувстваха сигурни с немския си, който са изучавали от когато се помнят.

Притеснението и ентусиазма се усещаше във въздуха, времето във Виена беше слънчево- пропито със светлината на следобедното слънце. Хората - сияещи, всеки заел се със своите си задължения.

Като че в друг свят, момичетата заоглеждаха наоколо, любопитно проследявайки всеки един миновач, всяка една сграда, всеки един миг сега им се струва като малка частица, която попиват под кожата си и ги зарежда с енергия. Приключението за тях тепърва започва. Изведнъж умората от пътуването се изпари. Таксито пристигна.

Платиха на таксито и слязоха съзерцавайки елегантността на сградата. Двете се погледнаха и за първи път от гарата проговориха една на друга.

- Еха. - Кара с изумление изрече.

- Нали... - отвърна ѝ Мад. - Дори да не е в близост до центъра, изглежда невероятно.

- Това ни предстои за следващият период от време.

Влязоха вътре, настаниха се и отдадоха следобеда в почивка и релаксиране. Обсъждаха всяка една подробност, която са забелязали в новата обстановка, говорейски с такова възхищение! От архитектурата, външна обстановка, природа, до хората, държанието им, маниерите им, начинът им на живот. Дали те ще попият от тукашният живот? Дали това ще ги промени? Или ще си останат все същите момичета, които отидоха за пръв път в чужда държава. Дали това ще е техният нов дом?

Внезапно се почука на вратата. Кара стана да отвори, докато Мади се прави, че има някаква работа за вършене. Тя не е от най-общителните момичета, обича да избягва социалните отношения с непознати.

- Здравейте, добре дошли във Виена! - чу се непознат глас през вратата. - Надявам се, че тук ви харесва! Аз живея, ей там, във вратата отсреща. Нали, не буквално във вратата, но, да, разбра ме.

- Да, да , градът вече започна да ни впечатлява, много се радвам да се запознаем. Казвам се Кара. - засмяно подаде ръка на непознатия.

- Аз се казвам Майк, живея тук от почти две години. Помня, когато за първи път дойдох тук, бях досущ като вас. Ентусиазиран, надъхан, готов за нов живот. - усмихнато отвърна Майк. - Кооперацията, като че е завзета от чужденци, желаещи за промяна.

- Съвсем се отплеснах! Влез, влез! Започвам с лошо впечатление! - ръкомахаше Кара.

- Нищо подобно! Но благодаря! Ще се радвам да се опознаем. - вежливо отвърна Майк.

Чу се шум на струполяване в съседната стая. Погледите им се стрелнаха към притворената врата. Чу се охкане последвано от уверение, че Мади е добре. Кара тихичко се изхили, без Майк да забележи. Желанието на Мади да стои скрита, подслушваща разговора между непознато момче с най-добрата ѝ приятелка.

- Мади, ела. Ще е нелюбезно, ако седиш там и клюкариш! - засмя се Кара.

Мади излезе забързано, но я хвана срам. Не искаше да изглежда като преливаща от желание да се запознае с момче. Майк подаде ръка на Мади, като нежно се здрависа с нея, като че внимава да не я повреди. Бузите ѝ започнаха да парят, но той не можеше да усети, затова Мади се опитваше по всякакъв начин да прикрие желанието си да го опознае.

- Майк.

- Мади.

Просто запознанство, с нажежени погледи. Мади отвърна поглед при срещата с шоколадовите му очи. Той като че ли се зарадва на жеста ѝ. И двамата усещаха нещо, електричество, може би. Или просто неловкост.

Мади седна до тях на износеният диван, опитвайки се да изглежда небрежно, но той не откъсваше погледа си от нея, като че искаше да попие всяка нейна мисъл, за да разбере какво мисли в момента за него. Но дори да можеше да разбере, нямаше да остане много удовлетворен, защото дори тя не знаеше какво мисли в момента. Чувствата и емоциите ѝ бушуваха по-силно, отколкото можеха да надделеят мислите ѝ.