Бях вкъщи. Цъках си на компютъра с моя приятелка (най-добрата) и ми излезе линк за чужбина. Гласувах за това да завърша 12клас в България и да продължа в Париж. Не знаех дали ще ме приемат. Затова се потиснах много повече. Приготвих се и тръгнах за училище както винаги. Скоро завършвах и си мислих какво ще правя лятото. Но беше очевидно щях да си пълня ваната във вкъщи и да не излизам никъде. Другите ми съперници ми казаха: -Отиди на плаж имаш нужда. -Защо ще се затваряш. - Ти си толкова тъпа и скучна. Почуствах се гадно. Не показах болката си защото знаех че ще се възползват от това. Спрях да обичам, спрях да мечтая, спрях да мисля. Казах си: - Защо да живея.
Отидох на улицата подминавайки ме кола. Колата пред мене спря рязко. Стреснах се. Но си казах: -Така трябва да стане. Една жена ме избута от улицата и ме попита: - Да не би да си луда някой щеше да те прегази. Аз плахо и отговорих. -Така трябваше да стане. Аз се ядосах и се прибрах в нас. Заклучих се в стаята си и не излязат цял ден. Накрая ме изкара гладът. Беше ми лошо имах чувството , че всеки момент ще припадна. Вие ше ми се свят. Отидох до кухнята и взех кроасан да ям. Сякаш се почуствах по добре.
Някой почука. Отворих и на вратата седеше мъж с плик който търсеше мен каза че трябва да се явя в някакъв клуб. Утре сутринта. Толкова объркана аз си легнах и заспах много бързо.
