CHERNOBYL

1

30 май,1971 година

-Чуваха се сирени из целия град. Всички хора тичаха,за да се спасят от поредният атентат. В това време бяхме в казармата. Още помня как аз и най-близкият ми приятел играхме билот и тайно пихме бира. Бяхме на 15. Тепърва бяхме открили военния свят. Пуснаха се сирените в нашия отдел. Станахме с Тен и се оправихме за първата ни битка,за името на държавата. Взехме оръжията си и облякохме якетата,чиито емблеми,бяха на корейското знаме. Събраха всички учащи на едно място и ни наредиха по двойки. Излязохме от казармата и отидохме в ада. Започна да се стреля отляво и отдясно. Никой не можеше да предвиди откъде ще се стреля. Тогава усетих силна болка в крака ми. Бяха ме уцелили. Видях човека,който беше извършил стрелбата и тогава го направих. Натиснах спусъка на пушката и го убих. Почувствах се някак...различен. Бях извършил убийство,но гледайки десетките трупове,на невинни хора,спря да ме интересува. И тогава успяхме. Победихме ги. Избихме ги до един и спасихме градчето ни от поредната война.

Джони разказваше тези истории от скоро време на синовете си. Той знаеше,че скоро време ще заминат в казармата.

Искаше да ги научи,да бъдат смели. Да се борят за свободата от комунизма.

Единият му син-Дойонг-трябваше да замине във Франция след 1 седмица. Щеше да се обучава там,за да участва във френската армия.

Другият му син-Джемин-беше малък. Почти навършил 6 годинки,той вече знаеше за много от нещата,които му бяха нужни за по-напред.

Искаше да стане войник. Искаше да пази хората и да успее да възцари мир в държавата.

Знаеше,че му остават още 17 години и му се плачеше при мисълта за това.

Той отбелязваше всеки изминал ден,всяка изминала седмица,всеки изминал месец,чакайки да влезе в казармата.

Баща му му е разказвал доста за местата по света. Толкова много,че Джемин вече имаше предпочитание за казарма-Припят,Украйна.

Знаеше,че там положението не е нито трагично,но и нито много добре.

●●●
Окей,започнах дооста да си измислям хахах.

Дано да се получи нещо добро и се надявам да ви хареса