The Truth

The Beginning

Мина месец от смъртта на наще. Полицията все още не знаеше нищо. Бях им ядосана защото това им беше работата. За този 1месец се промених външно. Напълнях, направих си ръкав и се подстригах горе долу късо.....

Събудих се върху мокра от сълзи възглавница. Сънувах наще. Не знаех как е станало убийството. Никой нищо не ми казваше. Но направих своя версия на случилото...Когато се обърнах Майк го нямаше. Търсех го из цялата къща. Не намерих дори бележка. Започнах да плача. Единствения човек които беше до мен във всяко отношение независимо как изглеждах и се държах, ме изостави. Легнах си отново. Много ми се събра. Не можех да понеса загубата на родителите и на Майк. Писна ми от живота ми! Отвратителен е! ВСЕКИ МЕ ИЗПОЛЗВА! ЩО ЗА ХОРА СА ТОВА МАМКА МУ!!!
След около час заспах.... Чух странен шум вкъщи. Тъй като очевидно щом Майк го няма без следа живея сама, се уплаших. Нямах приятели които да ме търсят. Освен Кери. Много бързо се сближихме с нея. Но тя не знае къде живея. Взех металната си пила за нокти и тръгнах надолу. Слизах бавно. Започнах да дишам тежко. Мислех че убийците на наще търсят и мен..... Вече стигнах вратата на кухнята, когато видях че е Майк.
АЗ: Мамка му, Майк!
МАЙК: Какво има поничке?
Прегърнах го и не исках да го пускам.
АЗ: Мислех че ме изостави! 😢
МАЙК: Поничке това не е въжможно! Няма да те напусна никога. Обещавам ти съкровище! Излязох за да напазарувам и да направя закуска изненада, обаче не исках да те будя. Нито пък да разкривам изненадата. Извинявай ако те уплаших. Та аз те обичам поничке. ❤️
АЗ: Знам. И аз те обичам много. Искам да съм с теб докрая на живота ми..... Сериозно.... Само ти знаеш как да оправиш настроението ми да ме направиш щастлива.
Майк ме сложи да седна целувайки устните ми. Направи ми от неговите бухнали палачинки с кленов сироп, шоколад, боровинки и ягоди. Беше невероятно вкусно. След което се качихме горе, и по мое желание ме задоволи. След това той пожела да спи. Целунах го и му пожелах приятни сънища. Слязох долу за да направя обяд. Беше около 10:30. Излязох да напазарувам, но преди това реших да му напиша бележка за да не се притеснява къде съм. Сложих я на моето място. Тръгнах. Вървях по пътя. Сълзи се стичаха по бузите ми. Не можах да намеря покой. Защо са планирали всичко това? На каква цена? И защо Дийн, момчето което уж ме харесваше до полуда, и Касандра, която уж беше до мен в трудните моменти, бяха замесени? Естествено полицията все още не знае за тях. Подминах къщата на Дийн. Но най-сетне, след този 1 месец, събрах кураж, спрях се и си казах че поне отговори трябва да получа от него! Върнах се и почуках....А, за Мери. Когато я изключиха, майка ѝ и баща ѝ бяха много разочаровани от нея, и я взеха със себе си в Поерто Рико..... Дийн най-сетне отвори вратата. Влязох вътре бясна, изпълнена с омраза към него, и когато тръгна да ме пита какво става, аз го ударих. Той ме погледна странно.

ДИЙН: КАКВО ПО......
Отново го ударих.

АЗ: Не се прави кучи син.-казах през зъби.
ЗНАЕШ ЛИ КЪДЕ СА НАЩЕ СЕГА, А!?!?

ДИЙН: На Бали!

АЗ: Не се прави НА ОСТРОУМЕН! В МОМЕНТА МАЙКА МИ И БАЩА МИ ЛЕЖАТ В МОРГАТА НА БАЛИ НЕЩАСТНИК!!!

ДИЙН: И какво очакваш да кажа?

АЗ: ЗНАМ ЧЕ ТИ СИ ГИ УБИЛ! ЗНАМ ВСИЧКО!
ЗАТОВА ЛИ С КАСАНДРА БЯХТЕ ТОЛКОВА БЛИЗКИ, А? ЗАТОВА ЛИ? ТЯ НЕ ГИ ХАРЕСВАШЕ И ИМ СЕ КАНЕШЕ ОТ ОТДАВНА? НО ТИ! ТИ КАКВО ОБЩО ИМАШ С ТЯХ МЪРШО НЕГОДНА?!

ДИЙН : НЕ МИ ВИКАЙ! САМА ПОМИСЛИ КУЧКО! И СЛЕД ТОВА ЕЛА! НЕ МЕ ОБВИНЯВАЙ НАПРАЗНО!

Той се обърна с гръб към мен и забелязах че гърбът му е целият бял. Забелязах също, че има странни пакети на ъгъла към другата стая. Снимах ги бързо. Облизах пръстите си и го тупнах по гърба със всичка сила. Излязох крещейки. Бързо се запътих към вкъщи. Много пазех ръката с бяло по нея. Веднага звъннах на Кери и я помолих спешно да дойде  с приятелят и, който ми обслужи с наркотиците. В това време Майк слезе по стълбите. Тръгна да хваща ръцете ми, но се дръпнах. Той ме изгледа странно. И май ми се разсърди, защото след това промърмори нещо и се качи горе..... След половин час Кери    дойде с онова момче................