Братството на черният кинжал

4

Когато таксито остави Бет до „Скриймърс", на мястото на престъплението кипеше усилена работа. Просветваха синьо-белите светлини на полицейските коли, които блокираха достъпа до уличката. Пристигна и подобната на кутия бронирана кола на сапьорите. Гъмжеше от ченгета - униформени и цивилни. Неизменната тълпа от пияни кибици се беше скупчила около заградения от полицията периметър; те пушеха и разговаряха.

За времето, през което работеше като репортер, Бет се беше убедила, че в Колдуел за всички убийството е обществено събитие. Е, разбира се, за всички, с изключение на жертвата, била тя мъж или жена. Предполагаше, че за жертвата смъртта е самотно занимание, дори и той или тя да гледат убиеца си в лицето. Има мостове, които се налага да пресечем сами, независимо кой ни е отвел до началото им. Остра, неприятна химическа миризма на обгорял метал изпълни ноздрите й. Вдигна ръкав към устата си.

- Ей, Бет! - Едно от ченгетата й махна да се приближи. - Ако искаш да погледнеш отблизо, мини през „Скриймърс" и отиди отзад. Там ще видиш един коридор...

- Всъщност дойдох да се видя с Хосе. Тук ли е?

Ченгето протегна врат, като търсеше с поглед сред тълпата.

- Беше тук преди минута. Може би се е върнал в участъка. Рики? Виждал ли си Хосе?

Пред нея изникна Бъч О'Нийл и свъсеният му поглед накара другото ченге да млъкне.

- Виж ти каква изненада.

Бет отстъпи назад. Железния беше истински мъж. Едър, с плътен глас, самоуверен. Предполагаше, че доста жени го намираха за привлекателен, защото определено беше хубавец по един грубоват и суров начин. Но в нея не събуждаше никакви чувства. Нито другите мъже.

- Е, Рандъл, какво става? - Бъч пъхна парче дъвка в устата си и смачка станиола на малка твърда топчица. Челюстите му заработиха нервно, той като че не дъвчеше, а смилаше дъвката.

- Дойдох, за да се видя с Хосе. Не заради престъплението.

- Да бе. - Той се втренчи в лицето й. С тъмните си вежди и дълбоко разположени очи Бъч винаги изглеждаше леко намусен, но сега изведнъж лицето му се смръщи още повече. - Ще дойдеш ли с мен за минутка?

- Аз наистина търся Хосе...

Той здраво хвана ръката й.

- Просто ела тук. - Бъч я поведе към едно усамотено място по уличката, далеч от суматохата. - Какво, по дяволите, е станало с лицето ти?