Осем месеца по-рано...
Клеър Ланкастър седеше в кафенето на една голяма книжарница във Финикс,Аризона,и се оглейдаше за природената си сестра,която не познаваше.Хаотична смесица от напрежение,тревожност,копнеж и несигурност бушуваше вътре в нея до такава степен,че и пречеше да изпие зеления чай,който си бе поръчала.
Дори и да не беше вийдала снимки и да не беше чела статии за Елизабет Глейзбрук и богатото й,влиятелно семейство в аризонските вестници и в списаниятатя пак щеше да я познае.
Приятелите и и хората,които я обичаха,я определяха като целеустремена.Тези които не я-трудна,агресивна,властна и ината.В някои случаи се чуваха дори думите "кучка" и "топкотрошачка",основно произнесени от мъже,които бяха открили,че да я вкарат в леглото не е толкова лесно.
Елизабет беше пълната и противоположност: висока и стройна,с меденокестенява коса,гълга до раменете,изсветляла от пустинното слънце и дискретно направени в скъп салон кичури.Лицето и изглеждаше очарователно.
Но Елизабет правеше най-силно впечатление със стила си.Тя имаше не просто добър вкус по отношение на дрехи ,бижута и аксесоари,тя имаме изключително изтънчен вид.Знаеше точно кои цветове да съчетава и как да ги подчертае с правилните аксесоари.
Неотдавна,преди да сключи брак с Брад Макалистър,Елз беше имала една от най-успешните фирми за интериорен дизайн.Нещата обаче се бяха променили коренно през последните няколко месеца-бизнесът и умря.
Елизабет се поколеба за миг преди вратата на кафенето да се затвори,оглеждайки се за сестра си.Клеър понеечи да вдигне ръка,за да привлече вниманието и.Все пак не бяха писали за нея в светските вестници,списания и снимки от живота и.Но за нейно удивление обаче,Елизабет спря да се оглежда веднага щом забеляза Клеър,седяща на една маса в ъгъла.После тръгна към нея през лабиринта от маси.
Моята сестра,помисл си Клеър.Познаме,точно както и аз бих я познала,дори и без да съм я виждала.
Когато Елизабет се приближи ,Клеър видя трудно прикривания ужас в лешниковите и очи.
-Слава богу,че дойде-прошепна тя.
Напрежението и несигурността на Клеър изчезнаха за миг.Изправи се и прегърна сестра си,сякаш се познаваха цял живот.
-Всичко е наред-успокои я тя-всичко ще се оправи.
-Не не няма-прошепна Елизабет,задавена от сълзите си.-Той ще ме убие.Никой не ми вярва.
-Аз ти вярвам//.
Хехехе...знам че много често не пускам,но моля ви разберете ме-наистина с тва ново училище ми е трудно,но вече целя всеки ден да качвеам на поне една история нова глава...Иначе мокя ви коментирайте ако ви харесва или не.Приемам критики.
Днес смятам да кача първа част на нова история...
