Водех скучен начин на живот. Бях обикновено седемнадесет годишно момиче. Имах своето семейство и най-добрата си приятелка.
Кой да предположи, че животът ми ще се промени. Сблъсках се с любовта. Когато бях малка, мислех че един ден когато я срещна, ще се омъжа, ще имам деца, хубава работа и еднакво ежедневие. И така цял живот.
Но никога не бях мислела как ще срещна любовта. Не мислех, че докато помагам на възрастната си съседка, аз всъщност съм я срещнала. Така сладка, опияняваща, усещаш как те полазва с всеки поглед, всяко невинно докосване. Тя ме намери в неговото лице. Разбрах, че всичко което съм си мислела, ще се срути. Няма да има скучно ежедневие.
С всеки негов поглед настръхвах, винаги беше там. Не ми обръщаше много внимание или аз така си мислех. Вместо аз да открия любовта, тя откри мен.
Оприличавах го с розите от градината. Красиви, примамливи, опияняват те с аромата си, но винаги можеш да се убодеш.
Опияняваха ме неговите очи, усмивката която ми пращаше, всеки път щом ме видеше.
Но и той си имаше бодли, заби ги право в сърцето ми. Не исках и не можех да ги махна.
Беше късно.
Един ден се появи в градината, откъсна една роза и ми каза
„Един ден аз ще се грижа за теб, така както ти за нея”
Даде ми я, после просто си тръгна.
А аз вече исках да бъда неговата роза. Може би вече бях, но не го осъзнавах. Лукас Джонс вече ме бе откъснал за себе си.
