Не беше хубава.Беше като произведение на изкуството,от което не се очаква да е красиво,а да те накара да почувстваш нещо.
Ерато Макиавели е посветила цялото си сърце на пощенски картички пред моя магазин за сувенири. Завърта металната поставка с изражение, обляно в мечтателно сияние, примижала като човек, обзет от пленителни желания - сякаш с пръстите си върти земното кълбо. Звезден пейзаж на особен род привлекателност.
Предимство е да знаеш към кого да се привържеш. Надмощие е обаче да си наясно, че обстоятелствата тук на земята не позволяват да се увлечеш по очарованието на един звезден пейзаж. Това е необикновен, ала строг закон, който налага своите правила. Нарушиш ли ги, незабавно попадаш в капана на нереализуемите блянове и цял живот тичаш подир обаятелния блясък на звездите.
Недосегаема е. Невъзможна за улавяне в хватка. Когато някой я попита къде живее, тя се усмихва така, както хората се усмихват на глупави въпроси, зададени от малки деца, прибира кичур коса зад ухото си, както прави всеки път, когато се опасява, че ще остане неразбрана и с мек глас изрича бавно, но сигурно: Живея навсякъде по света.
И както се опасява, че ще остане неразбрана, така и обикновено се случва. Затова ѝ се налага да уточни какво означава да живееш навсякъде по света. Но преди да изпадна в подробности, бих искал да направя една кратка характеристика на нейната персона, за да си я представите толкова изключителна, колкото я виждам аз.
Като жена никой не би казал, че е красива. Прекалено е кльощава, с момчешки гърди и с несъразмерно големи устни, които заемат почти една трета от лицето и. Но загледаш ли се в очите ѝ, ще разбереш, че някакво безгрижно, любопитно и нестихващо пламъче в тях я кара да изглежда неповторима. Точно в този момент, наблюдавайки фотографиите на пощенските картички, погледът ѝ излъчва сгряваща душата светлина, по-пленителна и от хиляди светулки в лятно нощно небе. Лунно сияние.
Афро къдриците ѝ гъделичкат матовата кожа на ръцете ѝ всеки път щом наклони леко глава, за да погледне фотографията на картичката по-отблизо. Оголените от лятната ѝ рокля рамене светят с бронзов оттенък в юнската привечер.
