Demons Carnaval

Началото

Събудих се около 6:13 сутринта. Обърнах се и приятелката ми още спеше.
-Мимиииииии....любов.....ставааааааааай *започва да я гъделичка по корема*.
-Стигаааа *едва гледа и се обръща към него* остави ме!
-Закъсняваш за училище! Пак ще отидеш за втори час както винаги....после защо не те харесват учителите *свъсва вежди*
-МАРТИНЕЕЕ *обръща се рязко към него и го гледа на кръв* знаеш колко мразя когато намесваш отношенията ми с учителите...моя работа си какво ще правя и какво не!
-Ох....извинявай , че ти мисля доброто не съм искал да те засегна. Вече е 6:30 хайде да се оправяме.
-Бебе *поглежда го с мазна , но с злобна усмивка* днес е четвъртък.....от 9:10...другите от класа имат първите два часа немски , а аз съм с испански в понеделник... СЪБУДИ МЕ ЗА ЕДНОТО НИЩО , ИДИОТ! *приближава се към него усмихвайки се невинно и тръгва да  го целува* Това ти е за където ме събуди толкова рано.
-Кое?
-Това *захапва силно долната му устна и я дърпа*
-Ааау... bitch u f*cking crazy you know...jeez
-*засмива се невинно* трябва да изтърпиш наказанието си.
.....
7:33
Закусихме в кухнята по един сандвич с масло , шунка и кисела краставичка. Беше вкусно , въпреки че хляба беше от ден и половина и беше леко сух.
8:00
Излязохме и се запътихме към спирката на автобус 92. Докато вървяхме видяхме едно много сладко улично куче и се спряхме да му се порадваме. Не отне много преди да реши да си тръгне ей така от нищото...кучешка му работа.
8:13
Стигнахме спирката.
-Беби. - казах аз към нея
-Да , любов моя? *поставя малка целувка по устните му надигайки се на пръсти*
-Обичам те...не искам да се разделяме за нищо на света. Всичко си ми и искам да ти дам всичката си любов , уважение , внимание.
-*изчервява се леко и се отдръпва* Това пък защо??! - възкликна тя
*идва автобуса , в който трябва да се качи*
-АВТОБУСА МИ! ЧАО , БЕБЕ! *изтичва бързо в него без да го прегърне или целуне*