Гледах как автобуса потегля и седнах на спирката. Извадих една цигара , но не намерих огънче.
-Виждам , че имаш нужда. *подава запалка*
-А? А...ам да...благодаря. *взима запалката и запали цигарата.
-Ето. *връща му запалката*
Някакъв човек ми даде запалка. Спаси ми живота. Цяла сутрин не съм пушил. *слага слушалките си и си пуска Drown in Sulphur - Blackwind* докато чакам автобуса си за към нас нека ви разкажа за мен. Казвам се Мартин. На 16 съм. От град София съм. 183 см. 83 кг. Слушам рядко метъл , но пък компенсирам с Core , Beatdown и Slamming post жанровете. Абе извратени неща. Имам дълга коса до ключиците , но е undurcut. Черна е на цвят. Имам кафяви очи. О! Автобуса ми дойде. *качва се в автобуса* F*CK! ПАК Е ПЪЛЕН! Таа...до къде бях... А ДА! Кафяви очи...хмм какво друго...имам по една обеца на двете уши. Имам коза брадичка. Нямам татуси и такива нещо по себе си. Пуша цигари. Не пия. Не друсам. Това са най-важните неща , които трябва да знаете за мен.
9:24
-Най - после се прибрах. Трябва да пиша на Мими , че всичко е наред. *отваря си messenger-а*
-МОЛЯЯЯ?! *вижда , че Мими го е блокирала*....*звъни й , но номера му е блокиран*
Мамка му....мамка му...БАТЕЕЕЕЕЕЕЕЕ *хвърля си телефона по стената* F*CK!!! Не трябваше да казвам онова на спирката...това я е накарало да се отдръпне...F*CK!!! Вече месец и полвина сме заедно...толкова ли съм значел за нея...поне малко да й пукаше....
YOU ARE READING
Demons Carnaval
RandomИсторията се фокусира върху живота на едно 16/17 годишно момче и 18/19 годишно момиче. Един пост в социалната мрежа Facebook променя целия живот на двамата....или по-скоро събира отново две изгубени души.