𝐇𝐞𝐥𝐥𝗼,𝐛𝐞𝐚𝐮𝐭𝐢𝐟𝐮𝐥 𝐚𝐧𝐠𝐞𝐥| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Глава 1:𝐓𝐡𝐞 𝗺𝐚𝐬𝐬𝐚𝐠𝐞

Музика подходяща за тази глава:
Demi Lovato- Sober
Yo Trane- High off you
Selena Gomes & The Scene- Who Says
Неутрална гледна точка:

В слънчевият Маями една 23 годишна жена,се приготвяше за работа.
Моли Адамс,работеше като мениджър на известни личности.
На всяко тримесечие тя се захващаше с нова личност,която има проблеми и крие истинското си лице зад маска.
Днешният ден беше точно такъв,тя щеше да се срещне с нов човек,на когото трябва да помогне и да го вкара в правия път. Разлика правеше обаче това,че тя не знаеше с кого си има работа,едиснвената информация,с която разполагаше беше адресът,на който трябва да отиде.

Малко по-далеч от апартаменът на Адамс се намираше масивната сграда,в която работеха екипът на известният певец Хари Стайлс.
В очите на феновете си Хари е идеалът за мъж,който е пример за всички.
Там седнал на чернят кожен диван,облечен с черни дрехи,зачервени очи от приетият алкохол и купища рани,седеше той.
Беше наобиколен от работниците си,сред които и един от най-добрите му приятели Мич,чакащи най-известният мениджър-Моли Адамс.

Гледната точка на Моли:

Паркирах колата си пред посочената сграда,а когато я видях ми вдъхна някакво недоверие и страх. Запристъпвах към рецепцята,зад която седеше момиче с мургава кожа и зелени очи. Когато ме видя се усмихна,а усмивката й беше истинска и изпълнена с щастие.

-Здавейте! Вие сигурно се Моли Адамс,аз съм Изабел. Кабинета на господин Стайлс е на четвъртият етаж,първата стая в дясно.-каза тя забързано и следеше да не изпусне нещо важно
-Успокой се,Изабел! И благодаря за всичката информация-засмях се аз и зачаках асаньора
Тя за последен път ми се усмихна и продължи да върши задълженията си.
Зачудих се кой може да е господин Стайлс. Мислех си за Хари Стайлс,но по снимките,които съм виждала да качва,не ми се струваше като човек,който има нужда от моята помощ.
Отдавна бях стигала до казаната ми врата,но нямах смелост да почукам,нещо ми казваше,че с този човек няма да ми бъде никак лесно.
Все пак почуках по дърената врата,а когато влезнах не подозирах,че тези определения ще паднат точно върху този човек.
Пред мен стоеше Хари Стайлс,но разлика правеха тъмните дрехи и раничките по ръцете и лицето,които бях убедена,че са причинени от побой. Дългите му крака бяха качени върху масичката за кафе,а в ръката си държеше бутилка със скъпо уиски.