𝐇𝐞𝐥𝐥𝗼,𝐛𝐞𝐚𝐮𝐭𝐢𝐟𝐮𝐥 𝐚𝐧𝐠𝐞𝐥| 𝐇.𝐒 𝐅𝐚𝐧𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝗼𝐧

Глава 19: 𝐍𝐞𝐰 𝐣𝗼𝐛

Глендата точка на Моли:

-За теб..-беше първото нещо изникнало в съзнанието ми,но бързо го отпратих и побързах да дам отговор на мъжът пред мен.

-Ам,нищо интересно. Ти какво правиш тук? Защо не си в хотела?-исках да го разсеям от това да ме разпитва за мислите си,защото те бяха само за мен и не исках никога да излизат на бял свят
-Реших да видя какво прави,моята мила мениджърка. А не съм в хотела,защото ме съм заложник,Адамс.-отговори ми и той и изглеждаше крайно развеселен от моите реакции
-Ами добре,предполагам! Сега отиваме на шопинг..-видях как опули очи срещу мен,все едно туко-що съм му казала най-голямата си тайна.
-Няма шанс. От шопинг ще се превърне във фен среща,а на теб знам,че няма да ти е приятно да ме измъкваш от побесняли тийнеджърки.-обясни той и изглеждаше някак доволен от тези причини,които измисли мозъкът му
-Ами тогава отиваме да пием горещ шоколад..-аз отново настоях да правим нещо друго,а не да висим на тази пейка
-Така по-става..

Имахме още 2 часа свободно време и трябваше да се приберем в хотела,за да се подготвим за новият
концерт. Имахме два пъти,в който щяхме да бъдем в Лондон и на мен това не ми се нравеше,но нямаше как,работата е,за да се върши.

Решихме,че ще влезем в близкото затънтено кафене,в което по всичко се личеше,че няма да има много хора,така и се оказа.Когато пристъпихме вътре,ни лъхна аромата на прясно изпечен бананов хляб и кафе.

На една от масите беше седнала възрастна двойка,които мога да кажа,че ми направи най-голямо впечатление.
Дори възрастта им,не беше способна да прикрие щастието от допира на другия.
Очите,които имаха бръчки,бяха измъчени,но и щастливи.
Бях се замислила толкова дълбоко,че дори не разбрах кога Стайлс се беше наредил на касата.

-За какво се беше замислила?-уплаши ме той с дълбокият си глас и предизвика подскачане на тялото ми,а това мое действие предизвика бурен смях от негова страна.

Студент седнал на отсрещната маса,беше вдигнал поглед от лаптопа си и ни даде един укорителен поглед,но Хари не се трогна дори от това.
Продължаваше да се смее с дълбок смях,а аз от своя страна потъвах от срам.

Приближих се до него и запуших устата му с двете си ръце,което доста озадачи Хари и го накра да замлъкне.
Не свалях ръцете си от него в продължение на минута,а усещах,че въздухът му е на прививършване. Накрая той просто облиза ръката ми,което ме накра да направя погнусена физиномия.